Видях го за пръв път през лятото. Разхождаше се бавно в градинката до детската площадка. Правеше малки крачки с уморените си крака. Подпираше се на бастуна, без който едва ли би успял да излезе от вкъщи. Беше слабичък старец, на около осемдесет години. Никога преди това не го бях виждал в квартала. Лицето му беше изпито от годините, покрито с дълбоки бръчки. Устните му бяха тънки като карфица. Малките му очи бяха скрити зад големи очила с висок диоптър. На главата си носеше стара шапка с козирка, която да му пази сянка.
До него вървеше със същото темпо едно куче. Беше малко на ръст, но очевидно на повече от шест-седем години. Имаше кафеникав цвят и големи черни очи, които приличаха на две маслини. То следваше стопанина си с малките си крачета. Нямаше каишка. Вървеше свободно, но въпреки това дори не поглеждаше настрани. От време на време изпреварваше стареца, но след малко се спираше, обръщаше се да види къде е той и го изчакваше покорно на мястото си, за да продължат отново заедно по ...