Прости ми, приятелю, прости...

Отивам си сега, не ще съм вече твой приятел, прости.

Изгубих аз... Изгуби ти...

Нямам сили да се боря, нямам...

Не ще те погледна с приятелски очи - празни са, нямат вече сълзи, нямат вече надежда за приятелското ти рамо.

                                 ...

 Да забравя общите мечти, с гума да изтрия спомена от съзнанието си, да задраскам общите клетви, да забравя, забравя... Ще забравя!

                                 ...

С болка пиша тези редове, нож в сърцето ме боде и усещам стоманените ледове, издигнати от твоите ръце.

Сили нямам, нямам вече да вървя след теб, да се опитвам да те настигна, прегърна и никога не пусна, приятелю, но бягаш все по-силно, отдалечаваш се с всяка секунда от мен... Далеч си!

Далеч от моите очи и приятелството ни, но близо до предателството - твърде близо... вече стигнал си, приятелю!

Нямам вече слова, но ме изгаря мисъл една и изплува в съзнанието ми често - ума ми го проумява, но сърцето не - Ти Сам Избра...

                                                                                      ... Приятелю, Ти Избяга!