Признание
Аз съм тук. Недосегаемата. Недостъпната. Онази с ледената душа, която ще изсмука и последната капчица кръв от сърцата ви. Тази, която самата не притежава сърце. И вие искате да си опитате късмета? Давайте. Пожелавам ви „успех“. Може пък на някой от вас да му излезе късмета. Може ненадейно да предизвика водопад от чувства в мен. Да ме превърне в Ниагарския водопад. Кой знае? И казвате, че ме харесвате? Че сте влюбени в мен? А аз ви режа. И ще продължавам да го правя. Истината е, че не ми пука за нито един от вас. Никога не съм искала да имам много обожатели. Но винаги съм искала…Няма значение. Не ви влизат в работата моите несбъднати мечти. Нека съм черната за вас. Изобщо не ми пука. Вие съществувате в живота ми само за да запълвате празното пространство. Да ми изчеткате егото. Да, точно така. Кучка съм. Но за това ви харесвам, нали? Всеки един от вас копнее за своята победа над дивото в мен. Е, скъпи момчета. Мечтайте. Мечтите поне са безплатни…
Истината е, че тези от вас, които нямат навика да проникват по-надълбоко в душите на хората, ме познават като такава. А знаете ли коя е причината? Точно така. Аз съм ви показала единствено циничката в себе си. И пет пари не давам за вашето мнение. А други от вас, които ме познават по-добре, си мислят, че съм много добър човек. И те се залъгват. Истината е, че аз не съм нито толкова лоша, нито толкова добра. Аз съм някъде по средата. Аз съм просто човек, устремен към слънцето. Една нещастница, която не се бори за единственото, или по-скоро за единствения когото иска. За този, който има силата да превърне снеговете ми в топла завивка за цветята. С когото искам да си посадя градина. Моята несбъдната мечта. Причината, поради която развих творчеството си. И този заради когото сега пиша тези думи. Мъртвото ми вълнение, в което се потапям всеки ден и всяка нощ. Моето спасение, но и моето наказание. Този заради когото спира дъха ми и единственият, който ме кара да си гълтам граматиката. Но истината е, че той не знае това. Никога не съм му го казвала, а няма и да му го кажа. Затова не се чудете защо съм толкова студена към всички вас. Сърцето ми отдавна избяга от мен, а аз нямам силата да си го върна обратно. Затова ако можете, простете ми…
© Есенен блян All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Дори и да е така за мен любовта е като в тангото - първата крачка трябва да я направи мъжът, а втората да е от жената...
-
Не само със мъжете е така.Жените често сменят интересите си.Затова е и игра на котка и мишка.Гледала ли си Том и Джери?В единия момен котката гони мишката ,а във следващия мишката гони котката със огромен електрически трион.Виж как нещата се обръщат.
-
Могат, разбира се, но има и друго. Повечето мъже губят интерес когато жената си признае чувствата. Нещо като игра на котка и мишка. Колкото повече им се дърпаш, толкова повече те искат.
-
То пещерняците някога са били така.Просто са удряли жената със голяма тояга и вече е нейна.Думите са тоягата във днешният модерен начин на живот,но и жените могат да държат тази тояга.
-
Според мен мъжете трябва да направят първата крачка.
-
Няма срамно момиче да поеме инициативата.Има много такива връзки.Всичко си е до човека.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
