***
Спомени – следи от моите мечти...
***
Мисъл... сълза... следа... сърдечна клада...
***
Роди се мечта, за да стане спомен в окото на сълза.
***
Някъде дълбоко в мен няма време...
***
В ума или в сърцето е ключът за светлината на мълчанието?...
***
Една разсънена сълза затопля спомена по устните...
© Павлина Христова Петрова
© Павлина Петрова All rights reserved.
perperikon
Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...
esenna
– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...
Katriona
Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...
azura_luna
Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...
РосиДимова
Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...
Plevel
Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
