Продавачът на книги
Някога в градинката до ресторант „Елмаз” имаше един продавач на книги. Понеже не съм добре с паметта, вече не му помня името. Трушков или нещо подобно, има ли значение. Сергията му беше в усойния край на градинката, където никога не припарваше слънцето. Трушков обаче седеше и в най-мразовитите дни, винаги след 2 ч. по пладне, лятото с домашен пуловер от кафява небоядисана вълна, а зимата в един сив железничарски шинел с голяма яка. От времето, когато го помня, беше с вече побеляла къса брада и набраздено чело, висок и леко прегърбен.
Бях чул, че в него имало нещо първично и необикновено, че бил луд по Чехов и че бил от хората, които знаели как да отдадат почит на литературата.
Тогава бях последна година студент и пописвах по малко, бях написал десетина разказчета, та реших да му ги занеса за мнение. Разбрах аз, че при него я няма онази дистанция, която я имаше при големите имена, пък и все се сприятелявах с доста по-възрастни хора тогава, бяха ми интересни.
Помня ка ...