May 20, 2010, 10:27 AM

Продължение от книгата

769 0 0
1 min reading

   Неочаквано се върна назад и си спомни, когато беше на осем години. Бяха група деца, коледарчета, които обикаляха къщите. Беше Малка Коледа - 24 декември. Тогава баща му му направи дряновица, наричаха я коледарница. Стрина Стефана я украси с такава любов, като приказна невяста. Накичи я с пуканки, сини мъниста, бяла вълна, конци, три червени люти чушки и две пиленца, които беше замесила от тесто. Постави ги на върха на коледницата.

   Когато я видя, момчето заподскача от радост. Беше научил и песента "Ой, Коледо, мой Коледо". С торбичка през рамо децата обикаляха къщите.  С коледниците удряха по земята и пееха. "Коледа, Коледа". Там, където децата ходеха и пееха, стопаните разравяха огнището, щото да се въдят кокошките и снасят много яйца. Торбичката му беше препълнена с колачета, орехи, изсушени плодове. Когато се прибра вкъщи, майка му вече беше приготвила трапезата. На земята, върху разстланата слама, беше сложила чувала за жито, а върху него месала. На трапезата бяха ремъка с ралото, палешника, напълнена с жито ръкавица, паничка с пясък. Ястията бяха постни - варено жито, фасул, зелеви сърми, ошав, мешана туршия, лук, чесън, орехи, сурово жито, баница от тиква, а по средата върху ленен месал, ухаеше коледната питка със сребърната паричка. Отгоре, върху питата, беше направила кръст, кръг и цветя. Когато завъртя питата, парата се падна на Павлето. 

   Момчето се спомни, че преди вечерята, баща му сложи тамян върху палешника и прикади трапезата, стаите и накрая животинските постройки на двора. Вечерята започна рано, за да могат да узреят рано житата.

   Не трябваше да се става по време на яденето, за да не стават квачките от яйцата. Стопанинът можеше да става, но само да ходи приведен, за да се привият житата от зърното. 

Следва продължение.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Герасова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Хрумна й на шапката 🇧🇬

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...