Продължение от книгата

   Неочаквано се върна назад и си спомни, когато беше на осем години. Бяха група деца, коледарчета, които обикаляха къщите. Беше Малка Коледа - 24 декември. Тогава баща му му направи дряновица, наричаха я коледарница. Стрина Стефана я украси с такава любов, като приказна невяста. Накичи я с пуканки, сини мъниста, бяла вълна, конци, три червени люти чушки и две пиленца, които беше замесила от тесто. Постави ги на върха на коледницата.

   Когато я видя, момчето заподскача от радост. Беше научил и песента "Ой, Коледо, мой Коледо". С торбичка през рамо децата обикаляха къщите.  С коледниците удряха по земята и пееха. "Коледа, Коледа". Там, където децата ходеха и пееха, стопаните разравяха огнището, щото да се въдят кокошките и снасят много яйца. Торбичката му беше препълнена с колачета, орехи, изсушени плодове. Когато се прибра вкъщи, майка му вече беше приготвила трапезата. На земята, върху разстланата слама, беше сложила чувала за жито, а върху него месала. На трапезата бяха ремъка с ралото, палешника, напълнена с жито ръкавица, паничка с пясък. Ястията бяха постни - варено жито, фасул, зелеви сърми, ошав, мешана туршия, лук, чесън, орехи, сурово жито, баница от тиква, а по средата върху ленен месал, ухаеше коледната питка със сребърната паричка. Отгоре, върху питата, беше направила кръст, кръг и цветя. Когато завъртя питата, парата се падна на Павлето. 

   Момчето се спомни, че преди вечерята, баща му сложи тамян върху палешника и прикади трапезата, стаите и накрая животинските постройки на двора. Вечерята започна рано, за да могат да узреят рано житата.

   Не трябваше да се става по време на яденето, за да не стават квачките от яйцата. Стопанинът можеше да става, но само да ходи приведен, за да се привият житата от зърното. 

Следва продължение.