- Тъй, тъй... Видеш ле го оня, бабаитестият? Бай Милуш му викат. И той е от Брестник. Голям ербап са пиши.
- Че кой не го знай него? Той е на Милка тейкото. Яка душа носи. Викат, навремето го били турците със сопи да каже где са крият турците. Той имал ревалвер в пазвите и чифт пищови. Дали му ги хайдутите да ги пази, та кат дойдат, да иде при тях. Някой изрекъл на турците. И еднаж, както си прекосявал армана, причакали го. Сто тояги му ударили в конака в Пловдив и го дали на псетата. Но бай Милуш знаел езика им. Не са чуло повече за него. Прибрала го една млада знахарка. Изцерило го. Той я аресал и заживяли на село. От тогаз му викат Милуш Възкръсналият.
- Виж ти, че е ярбаплия, ярбаплия челяк е! А аз са чудих... - Айде, бай Пандо! - обърна се Колчо към него. Надуй кавалето, дорде са завий свет на момето! Да поменува кога е било на панаир в Пловдива, града голама!
Керана полетя като волна птица и запя: "Рипне Калинке да тропнем, да са пукат душманите!"
Нозете на момъка сами рипаха. Ле ...