Jul 19, 2009, 12:26 AM

Продължение от книгата

979 0 1
2 min reading

- Влизай, влизай де! Белким да е за добро - подкани кака Кина. И на късмет да е!
- Кой е тоз мър, Кино? Кат зарекли, идел чак от Пловдив. Надушвам нещо! Май тъдява сватба ше става ?
- Затуй ли си дошла мър, Маро? Чуждите дертища да оправяш. Оправи първом твойта Елка, па тогаз мисли за другите!
- Ти си една, знайш къде да боднеш! Тя, нашта Елка, има време.
- Туй е друга работа - продължи кака Кина. Рачи сега, що си дошла? Че как май завъртяла главата, нищо не ми иде на ума.
- Дай ми няколко скилидки чесън, да си подлуча чорбата. Че мойта Елка кат зарекла: "Пилешка чорбица сакам!"
- Сандьо, Сандьо бре! Донеси една кесийка чесънец, нек да има и за друг път - обърна се кака Кина към Сандо.
   Той стана бавно, запъти се към избата и се върна с връзка чеснов лук. Кина я пъхна в кесийката и рече на стрина Мара:
- На, земи, Маро!
- Сполай с добро, Кино! Белким Господ даде на теб и цялата ти челяд живот и здраве! Добра душа си ти! Който иде в твойта къща, се та помни с добро. Не са чудете, ора, момчето ми са види арно! А сполайте, белким играйм на сватбата!
   Мара махна с ръка и излезе.
- Легна ми на сърцето, момко. Рачи ли Керана, твоя е. - Ела, дъще! - подкани кака Кина. Ако рачиш, фани го за ручка!
   Керана престъпи с наведена глава и хвана с треперещи пръсти ръката на Колю. Кина и Сандо гледаха със светещи очи.  Колко си приличаха тези две души! Бяха родени един за друг.
- Никяма ше направим по Цветница. Нек да мине Гергьовдена, па тогаз ше умуваме за сватбата. Запевът ше е по-идната седмица.
   На двора дърветата бяха накичили разноцветните си гирлянди. На баира духаше южнякът и приятно гъделичкаше обветрената, уморена от зимата природа. Две лястовички бяха свили гнездо под сайвана. Допираха човчици и се гушеха една в друга. Леко отпуснаха крилца и прималели от дългата милувка, зачуруликаха.
   Развеселен от ракийцата, Колю подаде ръка на кака Кина, сведе глава и допря устните си до нея. Тя леко я издърпа. Той се доближи и до Сандо. Подаде му ръка и яко я стисна. Време беше да се сбогува. Руменина изби по бузите му. Самотникът най-сетне щеше да свие гнездо. Двата яки ата бяха впрегнати и чакаха стопанина си. Колю се качи в талигата и опъна юздите. Атовете тръгнаха в тръст. Край него природата живееше своя живот. Вече се показваха керемидите на милото огнище, което беше скътало едно минало от неговия свят.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Герасова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Следя съдбата на твоя герой. Дано историята е с щастлив край,имам някакво странно усещане, че Кольо го грози опастност.Очаквам продължението... Поздрави Дими

Editor's choice

Любовен случай 🇧🇬

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...