Колчо рипна и една звучна целувка се появи на устните му. Чистият, детски смях озвучи кръчмата и Алито погледна с разширени очи момчето. А неговите очи придобиха някаква загадъчност, която навярно му напомняше ранните години в катуна. Колко славно живееше! Помнеше само майка си. Баща му, думаха, че уж го убили турците. Посегнали били на красивата Айша. А той, както му вряла и кипяла кръвта рипнал, но ония били петима. Вързали ръцете и нозете му, пъхнали един парцал в устата му, и го влачели с връв до бърчината. Завързали го за самара на седлото на един от конете. Така и го намерили. С разперени ръце и нозе, с отворени очи, отправени към небето.
Айшата дълго плакала и накрая се примирила. Виждали я често по калдъръмените улици, да протяга ръка за милостиня. Вкъщи я чакали осем гладни гърла. Но Бог им помагаше. С окъсани шевове, загърнати с някой поостарял шал от милостиня, Алито и братята му обикаляли покрай по-богати къщи и кръчми за просия. Случваше се да поопипат дебелия портфейл на ...