продължение от книгата

Този вятър беше подхванал и Павлето.
   Наближаваше Андреев ден - 30 ноември. Приемаше се като начало на зимния цикъл. От него денят започваше  да расте колкото едно просено зърно.

   Момчето забърза по калдъръмената улица.
   Тази вечер стрина Стефана - майка му, беше сложила върху огъня в камината да къкри бобът, а и житото. На утрото той ше стане и пръв ше отиде до огъня. Ще дойдат майка му и баща му и ше фърлят по някой зърно  към комина и ше рекат: "Нек' посевите растат до небото!" След туй ше седнат на софрата. Стрина Стефана ще напълни пахарчето с уврялото жито, а той ше напълни празния си стомах. Павлето беше чул отнейде, че на този ден му викаха Мечин ден. Почитали го били за предпазване от мечки. Когаш са фърляло зърното, са думало: "Нà ти, мечко, варен кукуруз, да не ядеш суровия и да не ядеш човеците и стоката!" 
    Павлето спря пред голямата порта. Отвори я и прекоси каменната пътека, върху която бяха накацали няколко жълти листа от стария дъб. В голямата одая се чуваше весела гълчава. Той не усети как се качи и спря пред нея. Сърцето му заби силно. По средата на одаята се виждаше голямото пиано, а до него красиво девойче допираше клавишите с нежните си дълги пръсти. Той се заслуша в непознатата музика и затананика. В главата му заиграха мисли. Спомни си Антон Тайнер - диригента на католическата църква "Св. Лудвик." Приличаше много на композитора Ференц Лист. С високото кокалесто тяло, в лицето и с начина на вчесването на дългата си коса. Не се делеше от лулата си, само когато дирижираше и спеше. Тайнер беше голям органист. През Великденските и Коледните празници черквата беше препълнена. Той свиреше с цялата си душа и сърце. Затова хората го обичаха. Беше завършил консерватория в Прага. Беше посетил Русия и свиреше в много градове, заедно с императорския оркестър. В Пловдив беше дошъл през 1899 година - за учител по орган, контрабас, пиано и цигулка в девическата гимназия.  Живееш в схлупена къщурка на Крали Марко 5. 
   Павлето реше, че на Коледа ще отида на празничния концерт на учителя. Обичаше неговите класически и религиозни песни, които Тайнер изпълняваше на 2000-гласов орган.
   Нещо го извади от мисълта и той пристъпи прага на гостната. Спря го синият поглед на момичето. Тя го погледна и леко се усмихна. 
- Сине, сине - чу гласа на майка си. - Седни де, седни!
   Той тръгна, спря се за малко и сведе глава.
- Земи стола и седни!! Я, да ти е честито, сине!
- Ух - въздъхна Павлето.
- За празника е - продължи тя. - Седни де, седни! Не са срамувай! - подкани стрина Стефана.
   Павлето придърпа стола до себе си и седна до момичето.