Село Змейково
Глава 8
Групичката пресякоха холоранската граница. Не срещнаха патрули нито от едната, нито на другата страна. Отвъд границата те избягваха главните пътища и се движеха по заобиколни пътеки. Нямаше нужда от излишни проблеми. Заобикаляха градчетата и селата. Първата нощ прекараха на открито в гората. Койчо запали огън. Добре знаеха, че огъня можеше да им навлече проблеми. Но все пак вечерите вече ставаха вече студени. А и не поддържаха голям огън. Койчо седна до брат си. Но погледа му стрелна Митра, която също го погледна с равни устни. Въпросите напираха в него. Той не можеше повече да си мълчи. Изчака я да си намери местенце, а тя седна точно до брат му.
- Митра, - той въздъхна тежко, сякаш със сядането на Митра му е паднал голям товар от сърцето. – Какво точно стана онзи ден на реката?
- Има ли значение? – Митра го погледна с загадъчен поглед, Койчо не можеше да го прочете. – Не е ли по-важно, че всичко мина по план?
- Да, така е! – Койчо се загледа в огъня. – Но ние се ...