Проклет да си, Михаля, ако днес...
Догонвам, с двете си протегнати ръце, и с дъх, извиращ като през кървяща рана, развяващата се далеч пред мен ефирна дреха на Михал. Поръча Шефът да го хвана.
Виновен бил, че бягал бързо. Че взел и хукнал без да пита. Че криво духнал, предизвиквайки пожар, и тъй подпалило се струпаното, на уше наричано от Шефа “сухо”.
Проклет да си, Михаля, ако днес речеш да спреш, защото мен си ме пожалил. Върви, братле! Лети! Пилей, на шир и длъж, от онова, що Шефът скри, а аз след теб ще тичам, от заплата до заплата, ала знай си - нито искам, нито мога да те хвана.
© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Майсторски написана истинска история - забавна и поучителна. Девет изречения само, а имах чувството, че изгледах цял пълнометражен филм. Респект!!!
Митиатюра, която поражда усмивки, докато я четеш, а след финала - сладко-горчив послевкус от изкусно поднесената храна за размисъл.
Харесах и гласувах. Успех, Лина! -
Много странно, мислех, че ще е по-дълго, започна добре
Хубава идея: да хванеш Михаля за шлифера...
А монолог ли е? -
RosilinaHesapchieva (Rosilina Hesapchieva), генек (Георги Коновски), Благодаря Ви! Сърдечни поздрави!
-
Хубаво, хубаво...
-
Хареса ми, зарадва ме, повдигна духа ми!
-
Благодаря, Силве! Искаше ми се всеки да си представи своя Михал и да му се усмихне. После отново да го погне
-
Хареса ми, че е в рима, благозвучно и ветровито е. Накрая си представих как летят сухи листа и банкноти, а героинята е в средата. Кратки и открояващи се редове. Поздравления за нестандартната идея, прочетох на екс. Благодаря.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Албена, за мен е чест присъствието ти, а останалото е радост.
Благодаря Ви! :