линасветлана (Лина - Светлана Караколева)
835 12221
5.02.2019 г., 15:50 ч.

Проклет да си, Михаля, ако днес... 

  Проза
722 1 8

Догонвам, с двете си протегнати ръце, и с дъх, извиращ като през кървяща рана, развяващата се далеч пред мен ефирна дреха на Михал. Поръча Шефът да го хвана.

 

Виновен бил, че бягал бързо. Че взел и хукнал без да пита. Че криво духнал, предизвиквайки пожар, и тъй подпалило се струпаното, на уше наричано от Шефа “сухо”.

 

Проклет да си, Михаля, ако днес речеш да спреш, защото мен си ме пожалил. Върви, братле! Лети! Пилей, на шир и длъж, от онова, що Шефът скри, а аз след теб ще тичам, от заплата до заплата, ала знай си - нито искам, нито мога да те хвана.

© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

Монолог »

34 място

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Петър, честно да ти кажа, не знам какво да кажа.
    Албена, за мен е чест присъствието ти, а останалото е радост.
    Благодаря Ви! :
  • Майсторски написана истинска история - забавна и поучителна. Девет изречения само, а имах чувството, че изгледах цял пълнометражен филм. Респект!!!
    Митиатюра, която поражда усмивки, докато я четеш, а след финала - сладко-горчив послевкус от изкусно поднесената храна за размисъл.

    Харесах и гласувах. Успех, Лина!
  • Много странно, мислех, че ще е по-дълго, започна добре
    Хубава идея: да хванеш Михаля за шлифера...
    А монолог ли е?
  • RosilinaHesapchieva (Rosilina Hesapchieva), генек (Георги Коновски), Благодаря Ви! Сърдечни поздрави!
  • Хубаво, хубаво...
  • Хареса ми, зарадва ме, повдигна духа ми!
  • Благодаря, Силве! Искаше ми се всеки да си представи своя Михал и да му се усмихне. После отново да го погне
  • Хареса ми, че е в рима, благозвучно и ветровито е. Накрая си представих как летят сухи листа и банкноти , а героинята е в средата. Кратки и открояващи се редове. Поздравления за нестандартната идея, прочетох на екс. Благодаря.
Предложения
: ??:??