Проклет да си, Михаля, ако днес...
Догонвам, с двете си протегнати ръце, и с дъх, извиращ като през кървяща рана, развяващата се далеч пред мен ефирна дреха на Михал. Поръча Шефът да го хвана.
Виновен бил, че бягал бързо. Че взел и хукнал без да пита. Че криво духнал, предизвиквайки пожар, и тъй подпалило се струпаното, на уше наричано от Шефа “сухо”.
Проклет да си, Михаля, ако днес речеш да спреш, защото мен си ме пожалил. Върви, братле! Лети! Пилей, на шир и длъж, от онова, що Шефът скри, а аз след теб ще тичам, от заплата до заплата, ала знай си - нито искам, нито мога да те хвана.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени
