- Казвам Ви, г-н следовател, не аз убих жена си! Не бях аз - повтаряше отчаяно слабичкият мъж с черна рошава коса и очила толкова големи, че го правеха да прилича на насекомо. Седнал на металния стол, той постоянно се оглеждаше и потръпваше ту с единия, ту с другия клепач, докато чоплеше ноктите на ръцете си и се оглеждаше неспокойно като заек, преследван от ловец. Това не изглеждаше толкова биещо на очи отстрани, понеже следователят Албърт Ричардс и потръпващото насекомоподно човече на име Роджър Слейтър се намираха в общата стая на болницата за душевноболни „Свети Андрю” в град Салмън. Общата стая бе широко покрито със стар и прашен килим помещение, с орехови маси и железни столове, които бяха такива с идеята, че ще са твърде тежки, за да могат да бъдат хвърлени към някой прозорец или персонала от развилнял се пациент. За следовател Ричардс на пръв поглед всички пациенти в помещението бяха като Роджър Слейтър. Едни говореха на някой, който само те бяха способни да видят, други обикал ...