Вдъхновено от едноименната поредица на shumkd (Кадир Демир) : Пролетно - 1, 2, 3, 4, 5...
***
Дремещо себеотричане разгулва състрадателните импулси на пролетта. Волята за живот твори себе си в обрзите на природата. Властно налага гените си в жадните недра на Земята, за да се завърне претворено наесен, пак там - в топлото лоно на плътта й. Милиарди клетки вибрират в унисон с живителните импулси на сътворението и се клонират фрактално във всеки един органичен елемент... за да напомнят за себе си... ако не оцелеят!
В стаята е тъмно. Напрягам слуха си да чуя дишането на малкото вързопче до мен. Не успявам и слагам ръка върху телцето му. Диша. Спи първия си сън извън мен... Дали сънува? Поглеждам часовника си и смятам часовете. Време е да се храним, но той не се буди. Гърдите ми са напрегнати до пръсване, сякаш усещат, че е дошъл моментът да влеят живителното си съдържание в напъпилия живот до мен. Размърдва се. Трябва да го притегля до себе си и да опитам да кърмя. Системата ми пречи и тол ...