Гледаш ме с обич. Супер, обичаме се, колко забавно звучи. И какво от това, че се обичаме - нищо. Само като ме погледнеш, знам какви ще са следващите шест или седем изречения, които ще изречеш. Супер, значи освен че се обичаме и се познаваме. По-прекрасно няма как да стане. Супер... скучно ми е вече, сиво, еднообразно, предсказуемо, а ти си все така тук до мен и ме подкрепяш. Явно съм злодей, враг, варварин, животно или нещо подобно, което хората не харесват особено... Е да, ама същите хора харесват обичането, познаването и подкрепянето.
Сивота. Много хора се оплакват как животът им бил черен, а реално черното не е лош цвят. Стилните костюми са в черно, скъпите коли са в черно, поради някаква причина черните фотоапарати и пистолети са по-скъпи от нечерните такива... Странна работа, явно да ти е черен живота не винаги е толкова зле. А виж сивото, кажете нещо хубаво, което е сиво, можете ли- не можете (слон и коала не се зачитат). И какво излиза, обичаме се, познаваме се и сме сиви - рай ...