24.11.2013 г., 10:27

Промяна

1.2K 0 2
1 мин за четене

Гледаш ме с обич. Супер, обичаме се, колко забавно звучи. И какво от това, че се обичаме - нищо. Само като ме погледнеш, знам какви ще са следващите шест или седем изречения, които ще изречеш. Супер, значи освен че се обичаме и се познаваме. По-прекрасно няма как да стане. Супер... скучно ми е вече, сиво, еднообразно, предсказуемо, а ти си все така тук до мен и ме подкрепяш. Явно съм злодей, враг, варварин, животно или нещо подобно, което хората не харесват особено... Е да, ама същите хора харесват обичането, познаването и подкрепянето.

 Сивота. Много хора се оплакват как животът им бил черен, а реално черното не е лош цвят. Стилните костюми са в черно, скъпите коли са в черно, поради някаква причина черните фотоапарати и пистолети са по-скъпи от нечерните такива... Странна работа, явно да ти е черен живота не винаги е толкова зле. А виж сивото, кажете нещо хубаво, което е сиво, можете ли- не можете (слон и коала не се зачитат). И какво излиза, обичаме се, познаваме се и сме сиви - рай и като в един истински рай няма към какво да се стремиш, защото имаш всичко, а да имаш всичко, скъпи хора, е най-страшното нещо, което може да сполети едно човешко същество. „За да накажеш някого, дай му всичко, което иска на света” е казал мъдрецът (не го е казал мъдрец, сега си го измислих, просто клишето с мъдреца придава тежест, така де, мъдрец - брада - правилно, така трябва да е устроен света).

Гледам как ме гледаш с обич? Това изречение е толкова тъпо, че си плачеше за въпросителна накрая, но пък е някак мелодично и затова си заслужи мястото сред останалите живи (изречения).

Не се трогвам, не се жегвам, не плача, не се смея, не мисля, просто се усмихвам, защо се усмихвам, защото е полезно за кожата на лицето. Така де, едно е да си апатичен като смъртта, друго е заедно с това да си и грозен като нея (не че някой знае колко е грозна смъртта, но при положение, че не пуска никой, след като го хване един път, вероятно е много грозна и не иска да рискува да се разчуе колко е грозна, но ето, че и сами се досетихме, браво на нас).

... а ти ме гледаш с обич, и какво от това?          

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Кожухаров Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Потърси тази която ще те напусне. И никога повече няма да ти е скучно.
  • Ех, Димитър, това не е просто проза, това си е есе.

Избор на редактора

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Хрумна й на шапката

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

50 лева на час

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...