Навън вали. Дъждът се стича по прозорците на къщите. Сълзите му плъзгат босите си крачета по гладката повърхност на стъклото и спират задъхани от щастие в малките локвички до улуците. Отдавна всички светлини са загаснали. Отдавна всички човешки същества са на гости в кралството на съня. Все още някои от комините въздишаха по изминалия ден. Някои керемиди трепереха от страх да не би студът да разруши красивият им цвят. Пердетата по прозорците сънуваха как веят еластични тела, галени от сладострастния вятър.
Ноември - с неговата студена длан.
Ноември - с ласката за едни и шамарът за други... Усещаш го върху бузата си. Поглеждаш се в огледалото и виждаш шест вместо пет пръста. Шестият пръст е отпечатан върху твоята буза и върху неговата.
Той седеше на една една пейка в детската площадка между къщите. Целият бе мокър. Дъждът изливаше мъката си отгоре му и не се интересуваше от чувствата на Бедния. Мръсните и окъсани дрехи натежаха от вода.
Беше старец. На около седемдесет години. Слаб. Дре ...