Взе това, което ти принадлежи, но не по право, разбира се, държеше всичко в ръцете си, но вече не ти стигаше!

Искам любов, деца и още нещо, не искахме същото!

Уважавах те, обичах те, бях ти опора, дадох ти всичко, докъдето ти позволи!

Бъди щастлив с постоянното си себедоказване, но все пак бъди щастлив, ти желая от сърце!

В основата остават споделените мигове, блянове за общото бъдеще, обаче сами!

Така и не разбра, всичко ти простих, но не ти оставям избор сега, както и ти до момента!

Явно не сме сродни съдби, но един ден за мен си спомни!

Всичко беше началото на края, на една само моя легенда за живота!

Ти, мой лиричен приятелю, платихме моменти с душите си,  драскаха те по вратите ни!

Разказът не е довършен, УВИ!

Ще съхраня любовта си, за да нaмеря дома ù!

Живот без думи... всичко вече е казано!

За теб аз лежах, за мен аз летях, стигаше ми само едничката ти доброта!

Дори не знам кой си вече, любов, бъдеще, сърце или думи на напразни мечти!

Сега си измъквам бавно ума от мъглата!

Обичам те, любов!

                                              Вдъхновението не идва само от живота, но и от смъртта, смърт на мечти!