Простички мисли на един обикновен човек - 8

Прозрението е онзи малък прозорец, през който, докато съзерцаваш захласнато бъдещето, миналото се изхлузва през дланите ти и започва да пада стремително надолу като камък...

Има хора, способни да накарат всички да коленичат пред тях. Но аз съм склонен съм да се преклоня само пред онези, които могат да накарат децата с протегнати ръце да тичат към тях в цял ръст. С усмивка.

Търпението е бронежилетката на духа.

Човек най-трудно навлиза навътре в себе си, защото като се познава какъв гад е, винаги е нащрек.

Ще бъде прекрасно, ако Любовта се превърне в пандемия...

Шансовете да пристигнеш навреме неимоверно нарастват, ако пътуваш в правилната посока.

Всеки ден, в който правиш поне по едно мъничко добро, изричаш поне една добра дума, или даваш поне една прошка, те изкачва много нива нагоре по спираловидната стълба на еволюцията...

Ако има и един добър Човек, който вярва, че Светът може да бъде променен, то промяната ще започне да се случва. Ако има и един глупак, който смята, че Светът трябва да погине, то този глупак ще унищожи и добрия, и себе си, и Света...

Животът често прилича на  вид търговия, понеже непрекъснато се предлагаш с надеждата някой да те вземе.

Обикновено човек като се научи да пълзи, гледа да се изправи, но при някои хора е обратното.

Удоволствието от една хубава книга мога да оприлича на пълноценен и разтърсващ секс за ума.

От толкова сблъсъци с реалността, човешката душа заприличва на планета, удряна от астероиди. Лошото е, че не знаеш кой от тях ще те довърши.

Можеш да победиш всичко и всички, но ако не успееш да победиш себе си, все едно си  изгубил всяка от битките преди това.

По-добре да си номер едно в нечий списък за убиване, отколкото последен във всеки един списък за обичане.

Победители и победени има само в героичната литература. В една реална война има само мъртви и оцелели.

Желязната дисциплина се покрива с ръжда и бързо се поврежда, когато някой глупак налее вода в мелницата на войната...

Има хора, на които вместо пъпната връв, е по-добре да им бяха срязали сънната артерия...

Няма такова понятие "в интерес на Истината", понеже в Истината няма интереси. Интересите произтичат от стремежите, тя да бъде подменена с неяснота или с откровена лъжа...

Натъпканата с ненужна информация глава е като стая задръстена със стари, неизползваеми мебели. Наблягайте на стаята, а не на мебелите. В това се състои силата на Знанието - умението да мебелираш и подбираш с вкус...

Ние се плашим повече не от непознатото, а от онова, което не можем да разберем.

ВРЕМЕ ЗА ИЗБОР

Човечеството трябва на всяка цена да се пребори с гена на жестокостта и разрушението. Той е  заложен у нас равен по сила с  този на съзиданието и мъдростта. Точно поради това, ни е даден Свободният избор, за да прецени всеки от нас по кой път да поеме. Идващите времена ще стават все по-трудни и изпълнени с изпитания на волята, на разума, но най-вече, ще бъдат безмилостен тест за силата на избора, направен от нас самите. Ще бъдем подложени на унищожителна атака по всички "фронтове" - ценностна система, родолюбие и обществена отговорност, толерантност, търпение и търпимост към близки и непознати нам хора, около нас ще ври и кипи от противоречия и конфликти. В кратките времеви интервали на "затишие", ще трябва да преосмисляме и реорганизираме дори живота си, да се вслушваме не само във вътрешния си глас, но и в този на хората, мислещи ни доброто. Ще се наложи да се обединяваме с все повече единомишленици, за да вървим напред, ще стане необходимо да преодоляваме ударно егоизма и вътрешната си потребност да сме винаги прави, но убеден съм - отплатата за всичко това ще бъдат запазването на мира и свободата. А те са сигурна и надеждна основа, за да вървим напред и да прогресираме като вид. Интелектът и техническият прогрес не са достатъчни, за да направим нужния на всички ни скок, защото без душа, без сърце и без дух, ще бъдем просто хуманоиди, съществуващи на някакво елементарно енергийно ниво и чиято единствена цел е борбата за нови енергийни източници.
Най-важните неща, които Творецът е заложил у нас, са невидими с просто око, но са далеч по-мощни от всичко познато ни досега и ако съумеем да се съхраним като духовно извисяващи се същества, жадни за нови знания и нов вид самосъзнание, ще пребъдем...

Кирето, април – май  2015 г., Бургас