Вали леко дъжд и двамата сме мокри. Стоим един до друг, изтръпваме от студа и от вълнението. Тялото ни е настръхнало. Трепериш като лист и гледаш надолу. Устата ти е полуотворена и дишаш учестено, даже на моменти дишането ти се пресича. Изведнъж една мисъл се блъска и в двама ни и лека нежна топлина започва да се разлива по бузите ни. Хващам те за кръста и те притискам до мен, а ти се топиш като свещ, тънка свещ. Не смееш да погледнеш. Една капка дъжд се стича по набъбналата ти долна устна. Повдигам лицето ти към мен. Разчиташ мислите ми и чакаш, аз разчитам твоите и доближавам лицето си до твоето, затваря очи, защото вълнението се бие в тях. Задържаме дъх, за секунда, две. Тогава бавно, като мед, който се разлива по гладка повърхност, устните ми докосват твоите, като изпиват натежалата капка от натежалите от желание устни. Тогава огън, пръчици, пръщене, нещо като бенгалски огън завладява цялото ни естество. Две устни взаимно се изпиват, две души треперят....