Тя стои там, просто силует в мрака, на лунна светлина... съвсем гола. Неподвижното ú тяло трепва, щом четката докосне кожата ú. Стаята е празна... тихо е и някак пусто. През отворения прозорец се вижда целият град, хиляди мигащи очички. Вятърът тихо се промъква в стаята и кожата ú настръхва. Два силуета в мрака, на лунна светлина... единият рисува с четка, а другият стои, почти не диша. Тя е просто платно. Цветовете се разливат по нежното ú тяло. Преоткриват света всеки път, щом са заедно... Два голи силуета в мрака, на лунна светлина... единият рисува с четка, а другият стои... почти не диша.♥