Aug 7, 2009, 7:20 PM

Просто сън

1.2K 0 0
2 min reading

В закъснял поглед догаря пак димът от поредната цигара...

Жаркото слънце вече се бе скрило някъде зад перестите черни облаци

и надничаше срамежливо. Те поглъщаха лъчите му и отнемаха жарката му мощ. Вятърът пееше своята тъжна песен.

Небето ронеше черни сълзи... зашумя. След миг настана тишина.

Чуха се далечни стъпки - истински и плахи. Дали бе от клоните

на дърветата или самата жълта гостенка? Из капките дъжд като видение се показа ТОЙ - онзи, който тя бе чакала с години да се завърне,

по-реален и истински от всякога. Онзи - тъмноокият, с очи,

които те караха да плачеш, щом ги зърнеш дори за миг, такива,

които отнемаха всяка искрица живот... с устни алени - по-сладки

от глътките вино, които тя пиеше за утеха през дългите нощи,

когато бяха далеч един от друг... с ръце, каращи те да затрепериш.

Срещата бе неочаквана, но желана, жадувана с години.

Тяхното "ОБИЧАМ ТЕ" не бе просто по навик, а излязло от душата

на две влюбени сърца... душа, караща ги да обичат...

Всичко, което бе създадено някога, за миг щеше да се срине,

но се възроди отново.

Обичта им победи несгодите, които животът им бе предоставил като изпитание. Потулени от хорските лъжи, те живяха един без друг за дълго. Животът им бе скроил примка от препятствия, за да се научат как

се обича истински. По пътя, който изминаваха, с всяка крачка те виждаха обич и нищо друго. Черна нощ се бе простряла над небето...

Всичко наоколо беше мрак. Само луната светеше обляна в злато,

а на сутринта всичко бе един сън...

                            един от многото други, които ТОЙ и ТЯ сънуваха през всяка една от изминалите самотни нощи... отново и отново...

Сън, който щеше да бъде сънуван завинаги!!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Пламена Христова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Хрумна й на шапката 🇧🇬

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...