Една нощ превърна пълнолунието в пролетен вятър, който заблъска прозорците. Сгушени в малката стая, не знаеха дали този дим от цигари, плуващ на слоеве между тях прави разговора им толкова откровен или чашата шампанско, която споделяха заедно. Спомени и моменти изплуваха един след друг. Не беше странно, че споделяха нещо лично, беше странно, че го споделяха, когато имаха нужда един от друг, макар мислите им да се блъскаха като прозорците в различни посоки. Провокираха, предизвикваха сами себе си, като всъщност оставаха всеки в тайните си, в надеждите, че другият ще го разбере, ще направи първата крачка, ще посегне в пространството на другата душевност, изпълнена с копнеж. Провокация. Като откровеност. Провокация. Като интимност. Провокация, която тръпнеше да бъде съкрушена, прегазена, да се превърне в сълза, появила се в окото на откровението, стекла се по бузата на желанието и отронила се в пространството на страстта. Никой от двамата не знаеше какво ще последва. Просто разказваше. Ра ...