Провокаторка

           Беше спокойна и топла есенна привечер. Анка погледна през малкото прозорче на стаичката си. Здрачаваше се и в градината на баба й надвисналите дюли сякаш имаха меденочервен оттенък, със златни отблясъци. Анка предпочиташе да се разходи на воля с приятелките си, но  беше задължена да присъства на определеното за деветнадесет часа комсомолско събрание, защото председателят винаги извършваше проверка, а след това наказваше неявилите се. Тя внимателно изглади бялата си блузка, пооправи и тъмносинята пола, както и сакото от ученическата си униформа,  облече се и застана пред огледалото. Гъстата й коса се спускаше на вълни, на вълни. Ако питаха нея, щеше да я остави така, но все пак не излизаше на среща, а отиваше на събрание и трябваше да спазва приличие. Анка небрежно я събра и я завърза на опашка на тила си.

            - Бабо, излизам. Отивам в читалището и може да закъснея - провикна се момичето от входната врата, а баба й Нанка изтопурка с бастунчето  и скоро показа забрадената си глава:

            - Да не закъсняваш, чедо! Да не ме срамиш, че клетва на баща ти съм дала чиста да те опазя!

            Анка си знаеше какво я чака, ако влезе в разговор с баба си, та сега се скри зад завоя и се направи, че не чува какво казва старицата. Забърза към залата. Когато пристигна, проверката вече беше приключила. Тя се отправи към председателя на събранието и го помоли да отбележи присъствието й. После седна в редицата и се опита да слуша дългите скучни доклади и отчети. Възпитанието на младежта в марксистко-ленински дух изглежда не беше лесна работа. Тъкмо някакъв комсомолец разясняваше на уж достъпен език учението на Карл Маркс и Фридрих Енгелс, когато  една забрадена женица затропа с бастунчето си по стълбите на трибуната. Анка изтръпна - та това беше баба й! Докато реши какво да прави - и ето че бойната госпожа вече бе стигнала до председателския стол.

            - Анке ма! - провикна се Нанка. - Кое време е ма, баби? Може ли тъй - млади момичета по тъмно да седят с толкоз мъжортии на едно място? И какво те е забаламосвал този? - и тя посочи председателя. - Кой крал мас, кой му правил енгел, какво те интересува тебе? Ааа, ей те там, видях те, да благодаря на Господа! - и Нанка засочи с бастуна си право към Анка, а бузите на внучката й почервеняха и горкото момиче си пожела на мига да се продъни вдън земята. Но бабата не мирясваше - затропа  надолу по стълбичките и бързо-бързо стигна до Анка. Хвана я за опашката и я захока:

            - Дума съм дала на татко ти чиста да те опазя, пък ти ще ми закъсняваш и ще се оставяш да те лъготят мъжортиите, че някой си крал мас, а друг му правил енгел, гиди калпазанке такава!

            Тъй девойката скоро си се прибра у дома и повече не стъпи на събрание, въпреки строгите наказания, които последваха. Заради пустата й баба, Комсомолът не разреши на Анка да кандидатства за студентка, защото не щяла да слуша “кой крал мас и кой му правил енгел”. Та да знайте, че и такива работи ставаха по социалистическо време, когато „провокаторки”, като нашата баба Нанка, умело действаха на „тихия фронт”.

Енгел – неправилно от "ингел" или "ингелик" - тази дума се  употребява в Пловдивско и означава  създаване на пречки, досаждане, а също и инатене, за да се създадат препятствия за някого.