Прозрачен затвор 

Част 6

Сутринта огря прозрачния затвор с изскачащите слънчеви лъчи отвъд хоризонта. Те бързо разсъниха затворника, и Кольо се опъна. Разтърка сънено очите си и се прозя звучно. Отвори очите и скочи от леглото. Боже, все още бе в прозрачния затвор. Тоалетната светеше и той се насочи към нея. Ходеше му се, за това вайкането и викането по този или тези, който го бяха затворили трябваше да почака. Без да обръща внимание на това, че влизаше в тоалетната с белите плочки, то влезе в първата банка и бързо си свърши работата. Пусна водата, но чу още едно пуснато казанче. Боже, тя бе пак тук, момичето от вчера! Той излезе бързо с надежда да я зърне, да я попита за „Края“. Имаше милион въпроси. Но никой не излезе. Дали му се бе чуло? Или почваше да си внушава, все пак бе като обсебен от това момиче. Кольо отиде до мивката. Тогава забеляза, че е само по боксерки. Но какво пък, дамата която очакваше също бе само по бельо! Изми се после си изми и зъбите. Тогава чу втори път пускането на водата от втората тоалетна банка. Имаше някой! Той изплю пастата за зъби от устата си и зърна как вратата се отвори. Момичето с черния потник и черни бикини му се усмихна. Той и помаха и попита:

 - Как си? – не искаше това да попита, но му се изплъзна.

Момичето застана на нейната мивка  и миейки ръцете си каза:

 - Добре! – последва сънена усмивка, тогава забеляза бледата ѝ кожа.

Също като него. После тя попита слагайки си паста за зъби на четката си: - Ти как си?

 - Мисля, че съм добре но имам много въпроси!  - отговори Кольо.

 - И мислиш, че мога да ти отговоря на тях? – момичето се засмя.

После постави четката в устата си почна да си мие зъбите. Косата и изглеждаше още по-зле от преди. Но това като, че ли не я притесняваше. Кольо попита отново:

 - Ти от кога си тук? – момичето изплю пастата от устата си и каза:

 - Не знам точно. Сигурно вече седмица!

 - Божичко! – възкликна Кольо, и поде отново: - Виждала ли си други?

 - Да, не сме само ние! Всички са затворници като нас.  – тя тръгна към врата, но той изтича до невидимата преграда и каза:

 - Почакай, какво е „Края“?

-    Ние сме в „Края“! – момичето отвори врата и в тоалетната нахлу силна светлина.

 - Защо все бързаш? – отново побърза да попита Кольо.

 - За да не ги ядосам! – каза момичето и затвори врата след себе си. Той извика по нея:

 - Чакай, коя си ти? Как се казваш? – но врата ѝ беше затворена и нейната част от тоалетната изчезна. Кольо поклати глава насълзен, отново не бе получил отговорите си. И все пак научи нещо, че тук имаше и други, че трябва да внимава да не ги ядоса! Но кой да не ядоса? Кои са те? Защо ги държат?

Следва...