Психотерапия на стреса ще оправи икономиката
Гледам в сайт някакъв оня ден, че елитарки разни щели да борят стреса си с шопингиране. Демек, ще пазаруват.
При мен е обратно – вляза ли в нагазин. Трябва да ходя като зомбиран, иначе кръвното ми бие в тавана. Рекох оная седмица да си купя нещо карантия. Нали съм осъден на смърт чрез пенсиониране – не мога си позволи друго. Но цената... „Момиче, - питам – ама аз не го искам за трансплантация!” Едва успях да изляза.
А на пазара... Гледам – цената на зеленчуците рипа всеки ден. „Мадам, - викам на лелката – защо така, а?”. Тя обяснява, че бензинът повишили, токът поскъпнал... Ще речеш, че с бензин го поливат, с ток торят. Иначе по магазините има всичко, само дето желание няма в портфейлчето.
Такова стресиращо време дойде... Крадеш, за да оцелееш, лъжеш, за да те разберат. Умираш, за да те видят.
Толкова дълго сме над края на пропастта, че вече го считаме за роден край.
А водачите викат: „Хайде още една крачка, а?”. И гледат гордо – в едната ръка с ножа, в другата пържолата. Само лицата им по петдесет килограма едното. Така е – народните слуги живеят по-добре от господаря си.
Затова трябва на тоя народ български паметник да се вдигне. Имало някакъв такъв по чужбина – гордо пикаещо момче. Нашето трябва да е непикаещо – гордо търпящо.
Е, има как да се разтоварваме. Демокрация е – отново говорим не каквото трябва и ядем не каквото бива. Даже можем да запитаме водачите наши – „Абе,ти защо крадеш?”. Но ще получим тъжен поглед от честните очи и ще чуем приглушеното „Ех,вие!Не сте гладували при социализма, затова така говорите!”.
Добре, че има наркотици, та лекуваме стреса. Поне временно. Старите гледаме филми, дето ти дават възможност поне за малко да не си тук. Младите бягат по чужбинско. Или временно се изнасят чрез Интернета. И ходят сетне замаяни по измисления реален свят, бързайки да се върнат в красивата виртуална действителност.
Ей тъй си живеем – не му се вижда края, камо ли да свържем двата края. Ама вие не ме разбирайте криво – ясно ми е , че само с шопинговата терапия ще оправим и народа, и икономиката.
Но като някои превариха и вече оправиха всичко? В лошия смисъл.
И, все пак, живеем им. С една утеха – днес е по-добре от утре.
© Георги Коновски All rights reserved.
