2 мин за четене
Гледам в сайт някакъв оня ден, че елитарки разни щели да борят стреса си с шопингиране. Демек, ще пазаруват.
При мен е обратно – вляза ли в нагазин. Трябва да ходя като зомбиран, иначе кръвното ми бие в тавана. Рекох оная седмица да си купя нещо карантия. Нали съм осъден на смърт чрез пенсиониране – не мога си позволи друго. Но цената... „Момиче, - питам – ама аз не го искам за трансплантация!” Едва успях да изляза.
А на пазара... Гледам – цената на зеленчуците рипа всеки ден. „Мадам, - викам на лелката – защо така, а?”. Тя обяснява, че бензинът повишили, токът поскъпнал... Ще речеш, че с бензин го поливат, с ток торят. Иначе по магазините има всичко, само дето желание няма в портфейлчето.
Такова стресиращо време дойде... Крадеш, за да оцелееш, лъжеш, за да те разберат. Умираш, за да те видят.
Толкова дълго сме над края на пропастта, че вече го считаме за роден край.
А водачите викат: „Хайде още една крачка, а?”. И гледат гордо – в едната ръка с ножа, в другата пържолата. Само лицата и ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация