ПЪКЪЛ XIV
Постоянният шум от апарата до главата му го влудява. Напористата машинка постоянно следи състоянието му и не пропуска ни най-малката подробност. Непрестанните ѝ пукания и ритмични сигнали могат да разболеят и здрав като бик със своята непоносима равномерност.
Йерихон е приел участта си на обречен старик и знае, че ще извършват с тялото му всевъзможни опити и изследвания. Затова сега търпи всичките издевателства и лежи възнак на болничното си легло. Пък и тялото му не е вече онова, издържащо всички несгоди, вечно и непреходно, което беше в Едем. Тук е облякъл тялото на грешник и трябва да понася несгодите му. Спомни си думите на сина, когато се завърна от земната си инкарнация. „Не искаш да знаеш какво е да си човек, повярвай ми“. Това той бе изказал с такова вледеняващо спокойствие, че баща му за пръв път усети студени тръпки да пролазват по гръбнака му. „Нали са по мой образ, и по мое подобие! Трябва да са съвършени…“ бе несигурния му отговор. „Вложих съществото си, част от ...