Сивият й Хюндай Санта Фе спря пред входа на плажа. Награбах чантите, намерихме посочения номер чадър. Засуетихме си. Кой ще се съблече първи.

Направих се на разсеян и заразкопчавах ризата си уж загледан в синьото море, но с периферното зрение я гледах. Свали очилата си, премига на слънцето и без  много да му мисли измуши широката си тениска. Едри гърди се криеха в жълтото горнище,...мускулести ръце и широки рамене. 

Несъзнателно се вторачих между бедрата й. Поразмърдаха се, бермудите й се скупчиха на пясъка

Повдигнатото жълто долнище очертаваше прекрасна гледка от две дълги, стройни и мускулести бедра,между тях отново леко вдлъбното, здраво стиснати полукълба на задницата. Жена е.

Разбързах се, недоразкопчаната риза измуших през глава, ловко свалих бермудите си, вишневите ми боксерки плътно прилепнали.

- О - не се сдържа тя - Изглеждаш великолепно и без гащеризон и кожена престилка, културист ли си или добър великан

- И ти не правиш изключение - засмях се - Ще попитам същото.

- Хайде в морето - усмихна се тя и подаде ръка.

Заплувахме към шамандурата, после към другата, върнахме се така няколко пъти. На плиткото тя пак ме хвана за ръка, газехме до коляно във водата, капчици вода лъщяха от слънцето  по телата ни.

Някакви хлапета оставиха кофички и лопатки и се загледаха в нас. Две пълнички госпожи ни поглеждаха крадешком и се потупваха смутено по ханша.

Попивахме с хавлии един-друг водата от нас, после унесено се нацапахме с крем и го размазвахме, гледахме се като хипнотизирани. Насядахме един до друг, но ако раменете ни се опираха, бедрата бягаха. Намерихме и на тях място, да са долепени, но кремът беше като изолатор и сякаш не чуствахме допира им. Погледне ме нерешително, сведе очи.

- Знаеш ли - започна плахо тя - Родена съм в Атина, но израснах в Милтън Кийнс и Лондон. Преди Милтън Кийнс има ферма за пуйки, за крави и телета, наша семейна собственост. Дядо Филип  беше и  фермер, и търговец, и предприемач, баба Елизабет го допълваше, имам трима чичовци и две лели. Огромно богато буржоазно семейство, както са ни определяли. С братовчедката ми Бети, бяхме най-едрите деца, биехме и строявахме всички, палави и жизнени момичета бяхме. Чичо Джон, бащата на Бети, ни намери учители-треньори по езда, фехтовка, карате, бокс,...занимавахме се и с плуване, гребане. Баба Елизабет ни укротяваше с книгите, преподаваше хуманитарни науки в Университета, с Бети  винаги бяхме едни от първите колежани по физика и математика. Но, преоткрихме борсата на дядо Филип за черни метали и работниците там с охота ни учеха на работа с всички машини.

Никой , не ни се караше, че се занимаваме и с такива неща, просто част от империята на дядо Филип и фамилията, международна търговия с черни метали.

Изведнъж с Бети израстнахме, здрави, мускулести момичета, съчетаващи финес и сила. Угорчението дойде тогава, мислеха ни за хермафродити, момичетата страняха от нас, момчетата ни отбягваха.

Като по-малка идвах в Гърция. Мама и баща ми имаха нещо като рибарска хижа ли, вила ли, не знам точното определение на брега на морето по пътя към Сунио, в едно селце.

Не ми харесваше там. Постоянно плачех, посърнах когато бяхме там. Дали съм се разболяла, не помня, но от тогава не съм стъпвала около тази вила. Учих, завърших, но чувствах, че нещо ме тегли към Гърция. Дядо беше отворил клон на фирма за търговия с метали в Атина. Имало е огромно търсене заради мащабното строителство, после за Олимпийските обекти. Мама беше Президент на Атинския клон. Тогава се е случил оня инцидент с Димитрий, мама имаше нужда от мен, от подкрепа. Дойдох тук. Нямах желание да го видя, защото всички спомени за него бяха избледнели.

Само ме приветства по говорителя '' Здравей, много си пораснала, помагай на майка си...''

Мама не ме пускаше горе. Но, веднъж не я видях със сълзи на очи, само ми спомена, да не говоря когато работя, а само тихичко когато сме под остъклената с тъмни стъкла тераса ли е, веранда ли.

Аз живея в Пирея, в огромна къща бих казала, с изглед към морето, подарък от дядо , че дойдох при мама да не чувства самотата.

След инцидента дядо закупи от един британски висш офицер жилището му, за мама. По булевард ''Посейдонос'' между Каламаки и Алимос...

И в един щастлив ден дойде ти да търсиш работа, а в друг слънчев ден с теб сме на плажа. Имам чувството, че работиш при нас от векове, така свикнахме с мама с твоето присъствие.

Подхвърлих й

- Значи ти си тренирала и бойни спортове, но само за отбрана или и състезателно

- И двете - смееше се тя - Но наблегнах на учтивите обноски, като истинска млада дама. Защо.

- Искаш ли някой път да си припомним, ще се бием спортсменски, а не уличен бой.

- Да знам, ти си размазал трима в някакъв бар, ... после онези нападатели. Да опитаме, ще ни трябва малко време обаче.

Намерих наблизо фитнес зала, платих месечна такса за двама и започнахме като на шега след работа. Малко ни идваше работата из железата, но 2-3 часа във фитнеса ни бяха от полза.

После посещавахме занятия по карате, конг-фу. За пръв път чух и видях акробатично конг-фу, представяше го един китаец. Акробатично, зрелищно, като Джеи Чан на мадини.

Изпробвахме го на безлюден плаж и бяхме доволни от себе си.

Дали се изплашихме тогава от самите нас  и не се целунахме,... загадка.

Съчинихме си наши удари, премятания, отскоци и ги играехме с лекота и за забавления. И  защо ли отново никой не се решаваше да укроти другия с  интимна прегръдка или целувка, а прекарвахме толкова време заедно, на работа, на тренировки или на плажа.

               Напичахме се на неделното слънце, пръстите на ръцете ни бяха вплетени, а на краката нежно докосваха ходилата.

- А ти имаш ли си приятел в Англия или тук в Гърция - запитах ей така да не мълчим

- Не, нямам, страхуват се може би, или аз се държа по-хладно, дали са приятели не заради любовта ми, а заради богатството на фамилията. Не знам, не съм мислила сериозно по този въпрос. Но мама насаме ми подхвърли за теб,...тя те е харесала като човек. А ти, имаш ли си Петро...

- И аз нянам. Е, преди време ученическа, студентска любов, вероятно са търсили само закрила, но е нямало '' Обичам те, не мога без теб...'', едва ли са се страхували.

Замълчах. А за Хрисанта,... нищо не споменаваш за Хрисанта, или обичта ви има друго измерение.

- Мдаа, такъв е животът понякога - вяло продължих - Едрите хора искат да са дребни и обратно.

Почувствах пръстите й да ме стискат по-силно.

Нарамих чантите и към джипа й. Сложих ги внимателно вътре, все едно имат яйца. Чувствахме дъха си толкова близо, като  изгарящ повей. Облизах солените си  устни.

- Знаеш ли, това не е игра,... не реагирай като на игра...- запелтечи тя

Наведох се и я целунах по устните. Вкус на крем, червило и сол. Големите й очи ме погледнаха, премига с клепачи, притегли ме към себе си и се зацелувахме истински. Останахме без дъх, но никой не смееше пръв да напусне. Нямаше аплодисменти, но не сме и очаквали , целуват се, нещо обикновено за млади хора.

После бъбрехме весело и пийвахме бира с картофки .

- Моята бира изгежда е топла - засмях се

- Така ли, може ли да опитам,... и моята е топла, опитай - шеговито каза Филипа

- О, не, от устните ще е - заключих умно - Усните ни горят и топлят бирата

- Така ли, я да ги опитам- и се заливаше от смях- Вярно е, искат повече целуване.

Вечерта се щурах из стаите на квартирата си. Поклащах леглата за таблите, скърцат, няма да ни издържат, тежички сме и ще мърдаме. Идеята дойде сама. Разглобих едната спалня, проснах матрака на пода, матрака от моето легло до него. Хвърлих се отгоре им, е има място и ще ни издържи.

Придърпах и възглавниците и въздъхнах замечтано...

             В понеделник се погледнахме няколко пъти, намигахме си. Тя само вдигна поглед нагоре и интусиазмът за флирт угасна.

следва......