8

         В местното училище „Хенри II-ри“ действията се развиваха на противоположния полюс. Разположената на улица „Сейнт Мери“ двуетажна сграда сияеше, преизпълнена с живот и енергия.
         В класа на госпожа Шарлот Вали – съпругата на Алън – учебният процес навлизаше в кулминационния си момент. Младата жена, наскоро завършила професионалното си образование, изпитваше своите второкласници на таблицата за умножение. Жадните им за знания очи блестяха като бисери.
         – Колко е девет по две? – зададе въпроса си с усмивка. Последва гора от ръце. Бурните възгласи на мъниците я изпълваха с чувството, което иска.
         – Осемнадесет! – някой от тях не можа да издържи на напрежението и изстреля отговора си като куршум.
         Гората от ръце изчезна. Децата, разочаровани, че не са изтъкнали знанията си, впериха погледи в Лизи – момичето, което стоеше на последния чин и не общуваше с никого. Повечето хора ще я нарекат „аутсайдер“, но проблемът се коренеше на съвсем друго място.
         СЛАБИЯТ ВИНАГИ ЩЕ БЪДЕ МАЧКАН ОТ ТЪЛПАТА...
         Бузките ѝ се оцветиха в червен цвят. Малките ѝ очички се присвиха – като че ли се готвеше да заплаче.
         – Браво, Лизи! – реши да я поощри госпожа Вали, забелязвайки симптомите на промяна у нея.
         Момичето се усмихна, озарявайки въшността си с перлени зъбки.
         – И аз можех да отговоря! – Джак Ролън се нацупи и скръсти ръце. Това дете копнееше светлините на прожекторите да светят винаги над него. Разглезеното му поведение създаваше куп проблеми на учителската гилдия.
         – Разбира се, че можеш, Джак, но трябва да даваш шанс и на другите. – милият глас на госпожата прикри факта, че това момче расте като пълен егоист и егоцентрик, манипулиращ останалите с думи и поведение.
         Шарлот го помилва по загладената коса и продължи с изпитването.
         Слънцето зареждаше малките хора с неизчерпаема енергия. През отворените прозорци влизаше свеж въздух. По первазите кацаха магически чуруликащи врабчета. Природата се наслаждаваше на детските победи на училищния терен.
         ЖИВОТЪТ Е ХУБАВ...