Нощта бавно се спускаше над земята. Последните лъчи на величественото слънце вече едвам докосваха лицето й. Денят вървеше към своя край. Но това щеше да бъде край, поставящ началото на нещо ново. Ярките и различни по своя размер звезди, вече започваха да изпълват със светлина притъмняващото небе. Птиците се прибираха по гнездата си, сгушвайки се топло и уютно в тях. Пеещите им гласове вече все по-слабо се чуваха, но това щеше да бъде само временно. Сенките на дърветата ставаха все по-дълги и формите, които човешкия ум започваше да им предава, бяха все по-странни и причудливи. В тях можеше да се видят хиляди различни истории, които природата сякаш разказваше. Всичко бе толкова красиво. Луната вече бе потеглила по дългия път, който й предстоеше да измине и тази вечер. Тя щеше да види много различни и чудни неща. Докато обхождаше земята в своя нощен полет, това вечерно светило, щеше да премине над различни страни, нации и континенти. Щеше да види огромните води на океаните, които се разли ...