Пътник
В нощния автобус беше само тя. Снежинките падаха на едри бели парцали, а стъклата се явяваха последната им предсмъртна гара. Беше цялата в черно - черна широка шапка с козирка, черни ръкавици без пръсти - ръце, облечени в черна маска. Лицето ù оставаше мистерия. Наведена надолу, тя четеше вглъбено книга с неизвестен автор и непознато заглавие. Сякаш белотата на външния свят не представляваше никакъв интерес за черния ù поглед. Градът беше пуст. Хората стояха сгушени в своите кутийки, смутени от натрапилото се присъствие на първия сняг и от всички грижи, които той носеше със себе си. Но за черното момиче тези побелели грижи бяха чужди. Спирките се изреждаха една след друга, безплодни и самотни.
Момичето не повдигна глава, дори когато един премръзнал странник сложи край на уединението ù. Като че ли играеше статична роля във филм, който бе гледала цял живот. Мъжът се качи сковано и седна срещу нея. В първия миг той се почувства невидим и това му хареса. Можеше в пълната си анонимно ...