Aug 20, 2013, 4:34 PM

Пътник в митологията - 7 част

981 0 1
1 min reading

Вятърът развяваше косите ѝ и това не ѝ харесваше. Преди дори се наслаждаваше на това, но сега дори от това се страхуваше. Мислите ѝ бяха насочени само и единствено към изхода от този свят. За нищо друго не отделяше толкова време. Усещаше бързината, с която се движеха и не ѝ се искаше да бъде на мястото на Хелиос. Той това го преживяваше всеки ден. Прекосяваше света, само за да го озари със слънчева светлина. Поглеждаше от време на време надолу. Летяха над облаците, а земната повърхност едва се виждаше.
  Облаците, бели като сняг, се разпростираха из цялото небе. Лина им се любуваше, докато Макс сладко си подрямваше, а Хелиос беше прекалено зает да управлява колесницата си, за да обърне някакво внимание на заобикалящите ги облаци.
- Никога не съм мислела, че може да има толкова красиви облаци, Хелиос. Това място наистина е специално... - замечтано заговори Лина
- Друго си е, като облаците са под теб, нали? - разсмя се Хелиос
- Дори мога да различа форми на животни в тях. - замисли се Лина...
 - Спираме за почивка, деца! - изкомандори богът Слънце и започна да приземява колесницата към един облак
-  Пристигнахме ли? - измърмори сънено Макс.
- Как ще успееш да приземиш колесница на облак? - уплаши се Лина.
- Много лесно - разсмя се Хелиос - само се дръжте здраво, защото може да се раздрусаме.
  Колесницата успя да се приземи на облака и тримата слязоха от нея. Лина никога не би мислила, че ще стъпи на облак. Не вярваше, че е възможно.
- И какво ще правим тук? - попита Макс.
- Сега ще разбереш - отвърна пренебрежително Хелиос и започна да вика - Нефела, пристигнахме!
  Едно облаче внезапно се раздвижи и се стрелна срещу Хелиос. Точно да го блъсне и се спря. Започна да се издължава и да придобива форма, докато накрая заприлича на женска фигура. Бялата ѝ рокля се спускаше чак до глезените ѝ, но не закриваше кристалните ѝ обувки на токчета. Снежнобелите ѝ коси се разливаха надолу по гърба ѝ и стигаха чак до кръста. Чистите ѝ сини очи се спряха в тези на Лина и топла усмивка се очерта по розовите ѝ устни.
- Деца, това е Нефела, богинята на облаците. - гордо я представи Хелиос - тя може да ни помогне да открием входа към Подземното царство на Хадес...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Румен Величков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

50 лева на час 🇧🇬

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...