Пътуване из ада
Част 1
“Криеш се зад ъгъла, виждам те, усмихваш се, не мога да се сдържа, краката ми се разтапят и светът се върти, аз не знам къде съм, но знам ти къде си, там, на крачка от мен, така блестяща и искряща, заслепително красива. Аз те гоня, но тичаш бързо, бягаш, криеш се по малките улички, но аз не спирам да те търся, повдигам всяко камъче и живея със сладката надежда за твоето мило лице, понякога се отчайвам и спирам, но все пак знам, че си там и че накрая ще се срещнем, ако ли не, има време, вечността е пред нас, чака ни да изживеем всичко… ”
Пламъкът гореше и изгаряше всичко по пътя си, прах се рееше в горещия въздух, чуваха се викове, някой раздираше тишината на хиляди малки парчета със силни крясъци. Краката му се влачеха из прахоляка и той влизаше в очите му, мъчеше се със сетни сили да изпълзи по дългата пътека, тази светлина там, в края, му се струваше безкрайно далечна, но знаеше, че трябва да стигне до края, че всичките сълзи и болки на света няма да го спрат, ...