Nov 5, 2008, 2:57 PM

Пътят

Prose

714 0 1

Дъжд вали. И чука по покрива. Стъклата се замрежват. От дъха ми. От хлада отвън. Осиротели, стъклата се премрежват. Преди миг бяхме двама. Дъждът валеше и чукаше по покрива. Слушахме "Канзас" тихо, докато той редеше причини да си отиде.

Дъждът вали. И чука по покрива. Слушам "Канзас" тихо и не мога да се почувствам като прах на вятъра.

Чувствам се чиста. Измита от дъжда. Душата ми е странно-ведра - проветрена сигурно от отворената врата, която той остави след себе си. Спокойствие и сигурност я изпълниха след него.

Сега сме тримата - аз, колата ми и пътят. Тримата, на които мога да имам пълно доверие!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Смешко (Ааааа Пфффффуууу)

харесва ми писането ти

2009-01-09T21:18:42+02:00

Editor's choice

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Prose 3.8K 5.0

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Prose 2.6K 5.0

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Prose 3.9K 5.0

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Prose 3.7K 5.0

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Prose 4.3K 5.0

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Prose 2.2K 5.0