- Ооооо Ристано ма, к`во си се заникнала у таа градина ма? Яла да видиш ора, па и они тебе да видат. Она работата нема да избега, да не е заек я.

    - Ама жени, вие сте свободни. Работа като си немате, ората пресъждате. Язе оня ден гледам Пена Мишкарката, седнала си жената пред дворо, па фанала чорапе да плете. Ама веднаж не бодна. Забила очи у Станка Кировата, па и не мига. Гледа я па се чуди, оти се бъхте. Нали нейните деца са по Америка, пари й пращат, къщата преправия, нов сайван започнаа, ама без покрив останал. Рекли й да плати на Пенчо зидарина, да свърши сайвано, ама она нали си е стисната, нищо не правила. Малеее она и нейната не е лесна. Сама си кукува откак мъжо й се спомина. Ни дете, ни коте минава. Само летоска нейните дека си дождат и това е. Па насадила цела градина с домате, чушки, зейе. Е за к`во й е? Та с Пена поприказваа ме, ама язе бръзах, бех одила зайтин да зимам, та викам на Пена „Айде сполай ти, я да си ода, че дома работа ме чека.“ Ама коги тиа ора се са се ошетали ма?

    Те и Кула на Ристо Мешината и она се изпръжила пред вратнико и не мръда. Спрех се при неа, па й викам „Малеее ора без работа сте вие ма, кака.“ Ама и она женицата грижа на душата си има. Видела Марин Вескин да прескача плето на кака Гина. Гина шивачката дека беше. Било вече каде икиндия, здрачило се и она жената не знаяла що да прави- да вика ли, да си мълчи ли. Кака Гина нали е сама си, нейнио на строеж по градо утишал, да изкара некой лев. Па Кула си рекла, тоа измъкна на ората ярмомелката. Ама решила да чека коги излезне с ярмомелката да се развика. Та да го фанат наместо. Ама жената чекала, чекала, тоа не излаза. Стемнило се, тоа го нема. Рекла си: „Тоа нещо по тъмница ше изнаса. Ама зарана, като кака Гина рече, че нещо й нема, я ше го издадем, оти съм го видела.“ Па те минало се ден, два, па цела недея, а она си мълчи. Она и Кула си мълчи, ама нещо отвътре я яде- що тоа е влазал у них? На никой нищо не казва и она, ама й е едно мъчно такова, па приказвала с Гена, с Цветана, с Мара, па те и на мене рече „Кво да права ма? Оно комшулук сме си, като се прибере мъжо й и нещо нема, оно я ша да сам виновна.“ Па я гледам я кака Гина, па се пременила, па се засмела, ше речеш, че млада мома- не оди, ами фърчи. Та викам на Кула: “Ма ти кьорава ли си що си? Не виж кво се е засмела пустата Гина. Он Марин не е краднал, пожар е запалил у таа къща, па и у неговата си. Кьорави да пойдат дано, резил си фърлиа.“ Добре, че Кула е кротка женица, с клюки се не занимава, та си мълчи. Оу устата да ви изсънаат, ако и вие негде се обадите.

    Та те така я си тръгнах каде дома, че пуста работа се събрала, нема насмогване. И таман да свърна къде дома, те ти го Чомако иде откъде нивите. Гледам две торби влачи, ама едвам ги носи. Викам си тоа не е му чиста работата. Ама он като оди и се връти глава на лево и на десно. Спех се пред вратнико, наведох се все едно трева скуба и чекам да мине. Он минава ама ни добар ден, ни гявол. Па го я закачих: „Абе Чомак кво си се натоварил, ръце доземи ти стигнаа?“, а он ми вика че одил до бустано, лубеници брал, че децата му са тука. Е па от дека ги набра тоа бе? Нали е през две делници от назе, сичкио му бустан изгоре. Они нали са се утурили у танецо, та неможаа ни навреме да го прекопат, ни да попръскат, та сичко отъна у трева и изгоре. Он си седи у кръчмата, пие си бирата, жена му на мегдана секи е прекорила и ич ги не е еня, за пет пари работа през живото си не са свършили, ама се имат и се мъкнат. Та като видех колко е набрал си викам „Малеее отидоа ми лубениците и дините, на децата си нема да мога резан да подам“. Ама кво да праа, нали на пъдар плащаме, да спи под сенките. Гледам го оня ден седнал наш Цеко под големио дуд с една голема бира- пие си човека и ич не обикаля. „Я гледам“ ми вика. Гледаш, гледаш, ама големата тиква дека беше досами пъто ми я нема. Е оно само това ли?

    Та те така- оправиа нема. Ами я да ода, че работа ме чека. У дворо ми, на междата с Грънчарете е обраснало с къпинак, не можеш пристъпи. Ониа от техната си стрън не чистат. Нафръгали тама секакъв железор, бунище направили. Ама нали гъзовете им големи, докъде оня работи у стопанството мъкна- крадна, мъкна – крадна и к`во му требва и к`во му не требва. Сичко да нашио плет слага. Ама я нали съм си кротка женица, се си мълча. Ама така де – комшулък, да нема дразги, да нема крамоли. Като могат ората, да носат. Виках на кмето да земе, да му рече да изчисти междата, па да го пита от дека е зел сичко това, ама нали и кмето у кюпо….. та те така. Викам на мойо „Абе пустиняко, гледай ората к`во прават, па донеси и ти нещо дома. Стига с ръцете у джобовете си си дождал“. Ама он си е заплес и неможе метър тел да донесе. Та те за това некои ше имат, други нема да имат.

    Ама жени, това мойо ли е ма? Малеее па се стемни. Те цел ден работа и пуста му работа се не свръшва. А сеги не сам и готвила. Бегайте жени, вие сте свободни. Я немога като вазе да седа по цел ден из улиците. Те станало време за вечера, а я още не съм ошетала вънка, па камо ли да готва. Работата ше ни довърши, не ние неа. Сполайте.