РАБОТНА СРЕЩА
Двама едри работодатели, прилично сложени, грозни и доста дебеловрати, говореха помежду си за бизнес и за това-онова. Повече си говореха за онова, но не е прилично да пренасяме речта им директно върху листа, ще го изчервим, та затова ще опишем дискусията им за това:
- Аз на моите докато не им извадя душичката, не ги пускам.
- Това е хубаво – съгласи се вторият работодател, който навсякъде ходеше с бронежилетка и малко приличаше на броненосец, без опашка и зурла обаче. – А как точно им вадиш душичката?
Първият работодател, който никога не беше носил бронежилетка, свирна като цирков артист и начаса пред него изникна двуметров бетоновоз, който изпълняваше функциите на негова охрана. „Воле - вика, - донеси ми шмиргела. И се усмихвай, по дяволите, за какво ти купих тия златни зъби!”
Волът донесе едно странно устройство, което наподобяваше заострения инструмент, с който древните египтяни са вадели мозъка на мумиите преди да ги балсамират. Поднесе го усмихнат, блеснаха зъбите, з ...