Jun 13, 2006, 8:52 PM

Радан войвода 

  Prose
2322 0 0
31 min reading
"Вратица моего..."
Цар Асен I
Лениво и без посока в синьото небе се движат малки облачета, които хвърлят сянка върху величествените дървета около каменния път. Ослепителните слънчеви лъчи на залеза, минали през рехавите облачета, проблясват в короната на дърветата. Една детска игра на криеница запалва листата, а върху снагата на пътя пробягват немирните слънчеви лъчи. Лекият полъх на вятъра разлюлява като пъстроцветни пеперуди листата на вековната гора. Във въздуха се носят любовните трели на сладкопоен певец. Падащата на талази бистра вода се пръскаше в дъното на водопада на безброй изумруди и топази. Водопадът издаваше приглушен шум, сякаш не желаеше да наруши горския покой и идилия. Неравен конски тропот наруши покоя. След малко на пътя се показаха трима конници. Гордо възседнали своите коне, облечени в ризници, които блестят на залеза, те приличаха на благородни рицари, излезли от вълшебните приказки.
От зъберите на крепостната стена над водопада проехтя гръмкия глас на стражата:
- ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Веско Лазаров All rights reserved.

Random works
: ??:??