Раждането на любовта
Той ме целуна по ресниците на очите. Тази сутрин се събудих с усещането за любов – толкова нежно и толкова истинско. Оная любов, за която пише само в романите – и то в най-хубавите! Не исках да отворя очи, за да не я загубя, за да живее в мене до края на живота ми. Но като всяко нещо и най-хубавите мигове си отиват. Отворих очи, бях убедена, че си е отишъл, но той ме гледаше и се усмихваше.
Запознахме се на една изложба. Обичам красивото във всичките му форми и цветове. Художничката не беше известна, но имаше нещо ново в картините ѝ, докосваха някаква струна в душата ми, връщаха ме в детството и събуждаха най-съкровените ми спомени. Картината, пред която се застоях, изобразяваше птици в полет на фона на сини облаци над „уморени“ есенни дървета /така ми изглеждаха тогава/. Не можех да откъсна очи, потъвах в света на мечтите.
–Какво Ви харесва в картината?
Обърнах се и го видях. Две топли кафяви очи ме гледаха и се усмихваха.
–Не разбирам много от картини, но тази ме впечатлява – едва смотолевих аз, преминавайки от едно прехласване към друго. Какъв красавец? Строен, висок, с малка брадичка, грижливо оформена, отлично телосложение. Продължихме да наблюдаваме картината и за моя изненада мълчанието не беше неловко. Някак неусетно излязохме заедно от галерията. Покани ме на вечеря в близкото заведение. Хапнахме най-прозаично друсан кебап и слушахме певицата, която пееше прилично песен на Андрея. Обикновено не си поръчвам десерт, за да не пълнея, но как да устоиш на чийзкейк. Изпрати ме до нас и когато трябваше да се разделим, някаква вътрешна сила ни тласна един към друг. Така е било писано. Сега теориите за прераждането не ми изглеждаха така странни и невъзможни. Струваше ми се, че го познавам от някакъв друг живот и му вярвам безрезервно. Решихме, че е рано да приключим вечерта и влезнахме у нас да пием кафе. Разговаряхме за толкова много неща. Така щяхме да изкараме нощта.
–Стана късно и трябва да си ходя, утре съм на работа. Ще си извикам такси.
–Разбира се. Вечерта беше много приятна - отговорих аз.
Беше три часа след полунощ. Нямаше смисъл от такси. Апартаментът ми е голям, предложих му да изкара оставащите три часа до сутринта у нас.
Заспах с усещането за любов и се събудих с него. Той замина на работа. Мислех си, че няма да се обади повече, защото според мене мъжете търсят повече физическия контакт в любовта, а между нас тази вечер нищо не се случи.
Но ето че на третия ден на вратата се позвъни и първото нещо, което видях, беше картината с птиците в полет – далечни, красиви и недостижими, а след нея погледът ми се срещна с неговия – земен и реален, толкова близо до мен, така близо като щастието, което ни очакваше.
© Maria Mustakerska All rights reserved.
