Последни учебни дни на десети клас. Разхождам се спокойно из града и кроя щури планове за предстоящата почивка, с палатки на море. Някаква мацка ме спира и иска да я упътя за някъде. Мънкам си там и изобщо не ми пука за нея. Пък и за какво да ми пука тя е една такава… готина, а готините мацки изобщо не се интересуват, че на мен в главата ми се върти само секс. И то с най-голямата въртележка. Не ми обръщат внимание, защото съм един такъв хилав и младолик. Нещо като Рамбо съм… ама скелетът му. Даже и той е по дебел от мен. Приличам по-скоро на седмокласник. То и за това само седмокласнички ми се връзват. И само разходки хванати за ръка. Ако успея да пипна случайно някоя в пространството между брадичката и пъпа си е направо върховно постижение. 

     Изведнъж гласът на мацката направо разпра дълбоките ми мисли с репликата: „Квартирата ми е на близо, ако искаш да те черпя едно кафе?“. Абе тази луда ли е? Какво изобщо ме пита? Тя ако каже съм готов даже и основно почистване на квартирата да направя и дори да съм и доживотен роб!!!

     В квартирата сме. Пием кафе, а аз се чудя как случайно да се докосна по онова пространство, за което преди малко ви споменах и после да си ходя. То и без това с тази нямам никакъв шанс да мина второ ниво на играта.

     Гледам я хем жадно, хем гладно в очите. Второто е защото не съм обядвал. Я пък… какво му мисля! Настройвам се за предстоящия шамар и… Прас една целувка и шепата ми мародерски се облагодетелства от пазвата ѝ.

     Познатата реакция. Тая веднага скочи и тръгна към вратата. Няма за какво да ме подканя, сам станах да си ходя. Обаче тъкмо стигнах вратата… щрак ключа. Заключи вратата и отключи цялата си страст, която стовари бурно върху крехкото ми тяло. За малко да ме счупи. Добре, че съм здрав, като скелета на Рамбо.

     След това ми подари цялото звездно небе. Много пъти. Превърнах се в малкия принц, а тя беше моята роза. За малко да се влюбя в нея, обаче… странен полъх под завивките.

Тръгнах си по тъмно и даже нямах време да се поизмия.  Прибирам се хем щастлив, хем леко объркан. Спирам да пишкам до един шипков храст. Разкопчавам панталона и пак усещам нейното ухание останало по мен. Абе… какво ти ухание, то направо…!

     Добре де… готино беше, ама… какво толкова са го прехвалили тоя секс. Егати и миризливата история! То щом ще така… Ръчният труд си е къде-къде за предпочитане.

     Вече съм на почивка.

   Отворих ципа на палатката и се измъкнах на вън. Зад мен гора, пред мен морето лежерно поклаща вълните си, като гърди от мокрите ми сънища.

   Мощно протягане и хайде към близкото селце да си купя цигари. В магазинчето срещам съгражданин, който ми говори за някаква нова мацка в нашия град, която изпратила двадесет, тридесет (и той не знаел колко) момчета на разходка до кожно-венерическия кабинет. Клюкар! Какво ме занимава с глупости?

     Освен цигарите си купих и три глави чесън.

    Нощта бавно и романтично се ниже. Луната хвърля своите отблясъци върху вълните. Все едно опипва морето по гърдите. Хъм… мислите в пубертета са си направо конкуренция на цялата порно индустрия.

    Пия бира, пуша и ям чесън. Все пак запомних какво ми каза оня в магазинчето, та за всеки случай. То нали чесънът убивал всички болести, особено венерическите. Нали знаете… ако смърдиш на чесън всяка Венера ще избяга от теб.

     На следващата сутрин се измъквам от лошия въздух в палатката. Смес от чеснов дъх, алкохолни изпарения и единственият приятен аромат в палитрата….. уханието на сутрешното пръцкане.

Зад мен отново гора, пред мен морето, а отстрани един храст… пак шипков. Отивам да го полея, че да не изсъхне.

     Изведнъж… Цялото нощно небе, което ми подари онази излезе през маркуча за поливане. След всички ръбати звезди излезе и розата на малкия принц. Не знаех, че е чак толкова бодлива. Последваха я и килограм джамджийски пирончета. Мисля, че и няколко пиратки се взривиха вътре и точно те изтръгнаха от гърлото ми толкова мощен рев, че сливиците ми за малко да излетят. Не че това щеше да ми е кой знае какъв проблем. Щях да се наведа, да си ги взема и обратно да си ги инсталирам. Да ама щяха да се изръсят в шипковия храст, a на мен не ми трябваха шипове и по ръцете. Имах си достатъчно голяма популация от тях… в чешмичката де.

     О… Благодаря ви за съчувствието и за това, че страдате заедно с мен. От благодарност ще ви разкажа и нещо весело.

    Табелка на вратата… „Кожно-венерически кабинет – д-р Русова“. Влизам и… вярно е руса, както и двете и стажантки.

      - Добър ден! Кажете!

      - Ами аз такова… Едни кабърчета… като пишкам… ама от по-големите!

      - Разбрах! Сваляй гащите! Ще ти вземам секрет!

     Ако не знаете, секрет се взема с нещо като клечка за уши, но с по-застрашителни размери. Безмилостно ти я завират в дупето и после: „Аре… отивай си“. Без дори да те гушнат след секса.

     Уф… Знаех си, че ще боли, ама пред стажантките си е направо грандиозно унижение. Какво пък? Защо да не си покажа дупето пред три хубави жени. При това те ме предизвикват.

Навеждам се с гръб към тях и разтварям смело и с готовност. Май даже ми стана приятно.

      - Абе момче… На теб къде ти е проблемът? Отпред или отзад?

     Ам… на това му казвам аз истински срам!

Обърнах се с острото напред и…

    Накратко. Вкараха ми някаква метална кука в острото. Крещях и си мислех, че онзи шипков храст щеше да излезе по-лесно.

      - Що крещиш, бе момче? Като правеше секс не викаше, нали!?

      - Крещяах бее… ама… от кеф, мамка муууууу!

     Ами… мучах си там, а тази беше истински и дипломиран служител на инквизицията. Иначе… шепа хапчета ме направиха като нов.

     Три десетилетия по-късно… Вече със сигурност тежа, колкото Рамбо.

    Имам затъкнат презерватив, дори и в чорапа. Кой знае кога отново ще му излезе късметът на човек.

     п/п: То май е време да му проверя срока на годност… че тридесет години чакане...