Ето я. Да, точно тя, момичето с чашата. Допряла я съвсем леко до устните, но
не отпива. Погледът й е вперен някъде в пространството, никой не знае къде точно.
Наоколо звучат весели ритми от 90-те. Вдигат се тостове и наздравици.
Но защо ли тя не се включва във веселбата...
Наближаваше 00:00 и някой се приближи към нея. Да, ето го и "мъжът на мечтите ù". Този, с когото тя уж има връзка.
- Хайде де, не се сърди... Не исках да те обидя, знаеш, че аз така си говоря...
- Аз не се сърдя, просто не съм в настроение.
- Ти кога ли си била...
- Какво каза?
- Нищо... Ела с мен , искам да ти покажа нещо...
Заведе я в една от стаите в тази огромна къща. Всъщност къщата беше на родителите на едно от момчетата. Обзаведена със стил и вкус. Личеше си, че тези хора имат пари и не ги жалят.
В стаята цареше мълчание. Той протегна смело ръка и я постави на кръста ù. ...