РАНО ОТКЪСНАТО ЦВЕТЕ
На Румен Д. Ралев
Като че ли някой почука на вратата! Може би все пак нов човек ще влезе в тази потулена стая! Цветето разтвори листенца в очакване. Уви! Пак беше майката! Едно по едно листенцата се свиха в разсърдена пъпка. Откакто го затвориха в тая тъмна стая, бе станало така срамежливо и недружелюбно към познатите лица на майката и бащата. А лицето на детенцето беше все свито, обикновено със заклопени очички, сгушено в одеалото.
Майката приседна внимателно до главата му и го побутна лекичко. Два часа. Един от часовете за приемане на лекарствата. Всяко движение беше толкова тихо. Тишината в стаята се беше натрупвала много преди идването на цветето. Сутрин майката оправяше гънките на леглото, изпъваше плътните завеси, обърсваше праха. Стаята – чиста и тъмна – тегнеше от тишина, натрупана по всички мебели, предмети. Само кафевият полумрак оспорваше царството на тишината.
Ама че свят! Тук цвете не би могло и да сънува!
Ах, какво вълшебство беше в началото! Много дъ ...