Рано Сутрин съм най-естествен… Най-неподправен… През остатъка от Деня манипулативно прикривам себе си… Рано Сутрин… Няма време, за да се Страхувам…
Колебая…
Гневя…
Смея…
Влюбвам, прескачайки Прага на своята Заспалост…
Рано Сутрин… Когато парченца Сън висят, все още закачени за клепките ми… Все още съм с Остатъчното Усещане за Истинност на Съня, прегърнал съм Го, притискам Го о себе си, сякаш То е Всичко, Което Имам, То е моята рожба… И не искам да повярвам, че Това Усещане е било Поредната ми Самоизмама, това ще ме убие… Ще ме осакати… Но само до единадесет-нула-нула, когато ще се пробуди Другото Ми Аз…
Рано Сутрин… Слънчеви листа падат на килима в Синята ми Стая… Искам да ги докосна, изплъзват се и бягат…
Рано Сутрин… Многоточията имат смисъл, а точките – нямат… Не мога да поставя Граница между себе си и Остатъка от Деня, невъзможно е…
Прозрение за Нищожността на Битието…
Рано Сутрин мога да пиша досадно дълги изречения като това - което четеш - в които изречения правя жалки опити да ...