Рано Сутрин съм най-естествен… Най-неподправен… През остатъка от Деня манипулативно прикривам себе си… Рано Сутрин… Няма време, за да се Страхувам…
Колебая…
Гневя…
Смея…
Влюбвам, прескачайки Прага на своята Заспалост…
Рано Сутрин… Когато парченца Сън висят, все още закачени за клепките ми… Все още съм с Остатъчното Усещане за Истинност на Съня, прегърнал съм Го, притискам Го о себе си, сякаш То е Всичко, Което Имам, То е моята рожба… И не искам да повярвам, че Това Усещане е било Поредната ми Самоизмама, това ще ме убие… Ще ме осакати… Но само до единадесет-нула-нула, когато ще се пробуди Другото Ми Аз…

Рано Сутрин… Слънчеви листа падат на килима в Синята ми Стая… Искам да ги докосна, изплъзват се и бягат…

Рано Сутрин… Многоточията имат смисъл, а точките – нямат… Не мога да поставя Граница между себе си и Остатъка от Деня, невъзможно е…

Прозрение за Нищожността на Битието…

Рано Сутрин мога да пиша досадно дълги изречения като това - което четеш - в които изречения правя жалки опити да обясня състоянието си - въпреки че знам - напълно невъзможно е да бъде описано това състояние с думи - тъй като всеки усеща Своята Сутрин по различен - свой си начин - пък и никой не може да бъде в главата ми и да види какво става там - да усети Сутринта ми така - както аз я усещам… Но мога да пиша и кратки изречения… Зависи… От какво? От ъгъла, под който падат слънчевите листа в стаята ми, вероятно…

Рано Сутрин… Нямам желания и предразсъдъци… Естествено раним съм и всеки, който ме види тогава, вижда Моето Истинско Аз… Аз-ът в чистата му форма… Странно е… А може би е плашещо…

Рано Сутрин, когато мога да повярвам в шест невъзможни неща, но само преди закуска?... Не, не съм Бялата Царица от Алиса… В Главата ми препускат Картини от Съня… Скоропостигната Тишина, нарушавана от тихото падане на слънчевите листа в Синята ми стая…

Рано Сутрин, когато пръстите ми са леко присвити, насън съм искал да уловя нещо, което ми се е изплъзвало…
Рано Сутрин Времето е просто Глупава Подробност, Бъдещето е Въпрос на Време…

Истинското Щастие на Пробуждането… Нищожността на Битието… Рано сутрин…