Раздадох се...
Ще вървя по улицата и ще викам! Ще крещя, ще псувам! Ще пея с цяло гърло... Ще освободя всяка емоция от мен. Всичките ще ги оставя на пътя... бездомници. Ще се изпразня! Нека душевността ми потече из мръсните вонящи шахти. Нека мре в калта! Защо ми е?
Ще си счупя токчето, заклещено между паветата. Ще скъсам всичките гривни, нека падат мънистата... Ще задраскам и слънцето даже. Ще си изтрия облаците с гумичка и ще започна отначало. Ще си извадя сърцето и ще го засадя в някоя градина... Ще го поливам по мъничко с надежда. С останалите няколко сълзи ще измия пътя. Пък ако искат после, нека хвърлят боклуци по него.
Ще се просмуча във вените на влаковете. Ще пътувам и ще обикалям. Името си ще преместя в товарния вагон... Само ми тежи. Ще се срещам с нови хора - идвайки, ще си отиват. Ще преспиват при мен, а на сутринта ще ги изпращам с обещание, че никога повече няма да се видим. И ще стана блед спомен в някое минало...
Ще си раздам кожите на безличните... Нека ми изпият кръвта. Като пиявици да смучат нагло, ако искат. Ще им втръсне и ще си отидат, когато свърши и последната капка. Очите си ще дам на слепите. Дано прогледнат някой ден и разберат колко неща от живота пропускат. Колко мигове неизживени имат да наваксват и колко мънички кълнове на слънчогледи чакат да поникнат в тях.
Раздадох се...
© Стефка Георгиева All rights reserved.
