stefitopz (Стефка Георгиева )
264 1009
23.04.2010 г., 0:55 ч.

Раздадох се... 

  Проза
985 0 4
1 мин за четене

Ще вървя по улицата и ще викам! Ще крещя, ще псувам! Ще пея с цяло гърло... Ще освободя всяка емоция от мен. Всичките ще ги оставя на пътя... бездомници. Ще се изпразня! Нека душевността ми потече из мръсните вонящи шахти. Нека мре в калта! Защо ми е?

 

Ще си счупя токчето, заклещено между паветата. Ще скъсам всичките гривни, нека падат мънистата... Ще задраскам и слънцето даже. Ще си изтрия облаците с гумичка и ще започна отначало. Ще си извадя сърцето и ще го засадя в някоя градина... Ще го поливам по мъничко с надежда. С останалите няколко сълзи ще измия пътя. Пък ако искат после, нека хвърлят боклуци по него.

 

Ще се просмуча във вените на влаковете. Ще пътувам и ще обикалям. Името си ще преместя в товарния вагон... Само ми тежи. Ще се срещам с нови хора - идвайки, ще си отиват. Ще преспиват при мен, а на сутринта ще ги изпращам с обещание, че никога повече няма да се видим. И ще стана блед спомен в някое минало...

 

Ще си раздам кожите на безличните... Нека ми изпият кръвта. Като пиявици да смучат нагло, ако искат. Ще им втръсне и ще си отидат, когато свърши и последната капка. Очите си ще дам на слепите. Дано прогледнат някой ден и разберат колко неща от живота пропускат. Колко мигове неизживени имат да наваксват и колко мънички кълнове на слънчогледи чакат да поникнат в тях.

 

Раздадох се...

 

© Стефка Георгиева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??