Когато „съвсем случайно" попаднах в този сайт, се наслаждавах на творците, които публикуваха тук. По някое време се престраших да публикувам и аз. После надничах да видя дали някой ще ме прочете, пък дали ще ме хареса... как пиша де.
Посрещнаха ме с „добре дошла" и... се отпуснах. Заразих се с otkrovenia.com и дори започнах да се пристрастявам. Имах и ритуал, преглеждах първо всички фотографии, после всички картини, колажи, стихове, проза и избирателно преводи на песни. Само тези, които съм слушала. Тогава имаше по-малко потребители и не пропусках нито един. Сега... е трудничко. Пък и животът през лятото не е само компютър. А и редакторите са хора. Имам подготвени двайсетина нещица, които чакат дооправяне и късно есента или направо зимата ще започна да пускам по едно на месец или на седмица, ще реша. Мая, ако нещо ме ядоса - през ден.
Да уточня, нямам амбицията да ставам световноизвестна писателка. За сега световнонеизвестна ме устройва, защото си представям как няма да мога спокойно д ...