svetlanal (Светлана Лажова)
340 8102
Aug 20, 2008, 7:52 PM

Раздавам Оскари през свободното си време 

  Prose » Narratives
1181 0 36
10 мин reading
 

Когато „съвсем случайно" попаднах в този сайт, се наслаждавах на творците, които публикуваха тук. По някое време се престраших да публикувам и аз. После надничах да видя дали някой ще ме прочете, пък дали ще ме хареса... как пиша де.

Посрещнаха ме с „добре дошла" и... се отпуснах. Заразих се с otkrovenia.com и дори започнах да се пристрастявам. Имах и ритуал, преглеждах първо всички фотографии, после всички картини, колажи, стихове, проза и избирателно преводи на песни. Само тези, които съм слушала. Тогава имаше по-малко потребители и не пропусках нито един. Сега... е трудничко. Пък и животът през лятото не е само компютър. А и редакторите са хора. Имам подготвени двайсетина нещица, които чакат дооправяне и късно есента или направо зимата ще започна да пускам по едно на месец или на седмица, ще реша. Мая, ако нещо ме ядоса - през ден.

Да уточня, нямам амбицията да ставам световноизвестна писателка. За сега световнонеизвестна ме устройва, защото си представям как няма да мога спокойно да си изпия една ракийка в някоя кръчма. Гадно.

Аз и съвсем случайно започнах да пиша. И понеже, когато четях някоя книга като малка, много мразех описанията на улици, градове. Май за Балзак казваха, че по описанията му можеш и сега да намериш точния адрес, описан в книгите му. Четях ги, не ги прескачах, но най обичах диалозите. И като започнах да пиша, гледах да няма много прилагателни и дълги обяснения като сега, а нещо такова: „Той влиза, целува я и... "Честито, имате дъщеря"! Това е! Кратко, точно и ясно. Какво ще описвам дългата й черна рокля, сините, изразителни очи, високите токчета и мустачките, които много й отиват. А мустачките... обърках се, той е с мустачки. Така объркваш и читателя, мани. По времето на Балзак не е имало телевизия. И компютри май не е имало, та е имало време да се чете. Било е развлечение. Сега нямаш време да пишеш, та камо ли да четеш.

Защо уважавам авторите?! Защото татко така ме научи. Като малка много обичах да чета.

- Татко, прочетох страхотна книга!

- Кой е авторът?

- Не знам.

- Хубава работа.

 

- Татко, гледах невероятен филм!

- Какво научи от него?

- Ама той е развлекателен.

- Моето момиче, няма такова нещо. Всеки творец иска да каже нещо. От всяка книга, филм или случка в живота трябва да си правиш изводи.

- Ха, как така?!

- Да, да... Например Ботев, чуй само: „гора зашуми, вятър повее, Балканът пее хайдушка песен". Представяш ли си го? Първо гората зашуми, после вятърът... Хайде да прочетем стихотворението и да поразсъждаваме над него.

- Татко!!!

- Утре ще си ми благодарна, че...

- Аз и така съм ти благодарна.

 

Най-мразех в училище въпроса „Какво е искал да каже авторът?" Ето за това няма да стана писателка. После да ме разнищват. Може просто да е разказал една случка. Но не. Е как да питам Лев Николаевич, като не го познавам лично, какво е искал да каже, та да отговоря на учителката.

 

Мен мама ме е родила и отгледала, а тате се грижеше за възпитанието ми.

Пораснаха и моите деца. Щом мъжът ми ще готви... Тоя човек защо не е станал главен готвач на някой луксозен ресторант му се чудя. Поне пари щеше да получава за това. На това му се казва „лирично отклонение". Та аз реших да се заема с възпитанието им за разнообразие. Ние много обичаме заедно да гледаме филми, защото накрая си задаваме въпроса: Какво научи от този филм? Какъв извод си направи?

И си спомням, че два пъти гледахме „За хората и мишките" и... всеки беше намерил за себе си по нещо.

Учудих се, че изводите, които си направиха децата ми, бяха различни и им се зарадвах, че ми откриха неща, които аз не съм забелязала. А изводът, който аз си направих, ги накара да се замислят. Затова го гледахме втори път и ни беше още по-интересно.

Та това е искал да каже авторът, че за всеки има по нещо и то много важно. И знаем кой е авторът и кой е режисьорът и музиката кой е написал. За да ни хареса даден филм, значи всеки си е свършил работата както трябва. Защото целият филм не е само главният герой, артистът, а е екипна работа като във футбола. За победата на отбора не се е потрудил само голмайсторът, а и офанзивният халф, който е подал перфектния пас и крилото, което хубаво е центрирало топката. И вратарят, че е опазил мрежата „суха". Не само красивият гол, тип „падащ лист". Треньорът и той си е свършил режисьорската работа, щом отборът печели.

Така и otkrovenia.com не е само най-четените, а и четящите Не само най-хубавите, а и другите, които сега прописват. И трябва да се запази добрият тон. Толкова сме се мъчили да не допуснем караници и сплетни. Коментари и дискусии - да. Та нали всички, колкото и еднакви, сме толкова и различни. Единственото, което искаме всички, е внимание. Е, при едни е повече, при други по-малко. По ред причини - любими автори, липса на време. Само да няма злоба. Нали искаме да ни е приятно като влизаме в сайта. Е, нека не влизаме с кални обувки. Нали сме се разбрали, че това е нашата къщурка. Това е нашият филм, ние си го пишем и работата на всеки е важна. Та това са нашите мисли и най-съкровените ни чувства. И ние си ги споделяме с най-близките си хора, с откровенци. И забележките могат да са написани доброжелателно. Защото се знае, че творците, хората на изкуството са свръхчувствителни, като малките деца са. Ей, не се цупете! Някой ви е критикувал? Е, нали искаме внимание?! Щом някой критикува, значи, че внимателно е прочел всичко и има право на свое мнение. Не е като вашето, жалко. Защо жалко? Браво, че някой си има собствено мнение. А е толкова ясно, че не можем да се харесаме на абсолютно всички. Бог е един и е любов, но не всички го харесват, не всички вярват в него, някои дори го отричат, други богохулстват.  А ние богини и богове ли сме? Всъщност да, щом сме тук, нали?! Така че не си изтривайте творбите, коментарите, защото има посещения, а няма отлични оценки или хубави отзиви. На вас нали ви е скъпо това, което сте написали, споделили сте го. Някой просто може би няма думи или време да напише коментар, защото бърза да прочете и още нещо. Нищо, то пак си остава скъпо за вас. А пък може утре или другата седмица някой да го прочете и да си каже, това е писано за мен или и аз така мисля. Все едно, че аз съм го писал. Стига да не е някоя огромна глупост. Не е нужно да се пише всеки ден, не получаваме бонуси за количества изработена продукция. Нека са малко, но... качествени.

Аз, да си призная, правя много лошо. Напиша разказ, вдъхновена от нечия творба и не пиша от кого съм се вдъхновила. Един от разказите ми е вдъхновен от творба на Рима, но забравих да го напиша. Не е от злоба, а от бързане. За къде? Подготвям два нови, единият вдъхновен от Пер, другият от едно момиче, което ще се разровя и открия как се казва. Нося стихове на Мая винаги в чантата си. Алиса е моята гордост. На мъжа ми често му говоря за нея.

- Коя Алиса?

- Това русичкото, красивото... талантливото!

- Ти да беше я раждала, нямаше толкова да говориш за нея.

Дарчето, дето не можем да се наговорим по телефона, Романтика нещо го изпуснах напоследък. Варненската група... няма такава. Такъв смях пада с тях, обожавам ги! Доли, ама тя е хiтруша. Хем снима красоти, хем - нали е поетеса - праска и готини заглавия... Марк, Кадир, Пер, Веселяк, Анета, Белоснежка... Всички, дето сте в сайта, ви следя, да не мислите като не пиша понякога коментар, че не съм ви посетила. Сега като пропусна някой, дето много си го обичам, ще ми се разсърди. Няма такова нещо. С много хора се виждаме или се чуваме по телефона и им казвам: Прочетох ти последните неща, но нямах време да те коментирам, затова ще ти кажа кое ми е харесало най-много. И се започват едни коментари, та отиде половин час. Тома... много го харесвам и като автор и като човек, това даже го пиша почти заради него. Да не ми се разсърди сега, ама не е такъв човек. Малко и заради есето на Павли. За времето и за пишещите и четящите. Забелязала съм, че е заразно писането на хубави коментари. Видиш, че някой твой любимец е написал две хубави думи за непознат за тебе автор и... ти след него започваш да четеш задълбочено и... я, наистина е хубаво. И е ясно, че някои ще се четат, а други ще бъдат забравени. Но как ще разбереш от кои си, ако не опиташ. И си спомням далечната 1986 година може би, гледах интервю със съветската тогава балерина Нина Ананиашвили. Думите й ме поразиха и ме накараха да се замисля. Тя каза, че вярва в Бог, така са я възпитали, въпреки социализъма. Вярва, че всеки човек има мисия и че всеки човек има талант, нещо, което прави по-хубаво от другите. Просто трябва да открие таланта си. Замислих се. Ражда се някой, който става пияница. Не може това да е неговата мисия. Може би е създал дете, което е станало световноизвестен учен?! Значи си е изпълнил мисията. Не може всички да са таланти и гениални умове. Значи мисията на някого е да прави най-хубавите баници и да раздава обичта си на деца и внуци. Мислите, че е смешно?! Може да е най-хубавата мисия. Просто всеки наистина трябва да опита и да разбере коя е неговата. Аз например обичам да шия, да плета, да рисувам. Ушила съм двайсетина чанти. Уникални са. От речен камък мога да направя украшение, залепвам му пайети, камъчета от стари пръстени и става нещо интересно. Обичам да играя с децата. Миналата седмица внучката и приятелките й ме накараха да направя «циганско колело» и... аз направих, на улицата, на тези години. Може би е трябвало да стана детска учителка. Може би още не съм намерила призванието си, но поне съм опитвала и знам, че ще го намеря, защото го търся.

Много от вас са намерили своята мисия. Тук има много поети, писатели, художници, фотографи, чието творчество ще остане и след тях дори. Надявам се да бъдат превеждани и на други езици. На картините и музиката това им е хубавото, че нямат нужда от превод. Дали ще са топ 10 или 20, но ще са! Другите, които не са чак толкова добри, поне ще знаят, че са опитали, че са споделили чувствата си, мислите си и някой ги е разбрал, не е малко. Ще продължат да търсят своята мисия и ще я намерят. Не е необходимо десет пъти да кандидатстваш в едно и също висше учебно заведение и да не те приемат. Опитай на друго място, може да те приемат от първия път. А защо задължително висше? Може да имаш златни ръце и да правиш уникални бижута или Бог знае какво друго.

А за топ 10 или 100 да кажа, много е хубаво да прочетеш името си. Това те кара да се чувстваш значим, голям, готин, ценен и още нещо. Верди е бил признат приживе и има опери, които можеш да гледаш и да слушаш по сто пъти без да ти омръзнат. Бах, например, също е велик, но Токата и фуга за пиано и оркестър е единственото, което всеки го знае. Огромно значение има да те подкрепят, да те насърчат, да знаеш, че те харесват. Това ти дава сили.

 Но да продължа с откровенци. Верди си го знаеме.

Таня също ми е любимка, Веси си го знае. Джейни, тази пеперудена нежност, Рия, вулкан или тигрица, чудя се. На някои никовете са точно определение на личността им, така че няма да пиша за тях. И да знаете, за всеки мога да кажа по две думи, имам мнение един вид, т.е. следя ви. Тук трябва може би да напиша: Участваха артистите и да напиша имената на всички пишещи в сайта. Ама... колко сме станали?! Мале, браво на нас. На всичките!!!

 

 

 

© Светлана Лажова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Магадлена, Джейни, прегръщам ви!!!
  • "Нали искаме да ни е приятно като влизаме в сайта. Е, нека не влизаме с кални обувки. Нали сме се разбрали, че това е нашата къщурка. Това е нашият филм, ние си го пишем и работата на всеки е важна. Та това са нашите мисли и най-съкровените ни чувства. И ние си ги споделяме с най-близките си хора, с откровенци."
    Колко дълго не се бях отбивала при теб Светлина...и сега нямам много време, но готвенето ще почака.
    Имам нужда да отпия глътка добрина за да ми е светъл деня, за кояето ти благодаря!
  • само ти, прекрасна, можеш да събереш всички на едно място...при теб е хубаво и уютно...и аз съм тук...прочетох...радвам се, на теб... на откровенци с много обич...как да не те обича човек...
    светло момиче си ти...!
  • Колко сме много, Доче!!! Браво Рима! Е, много сте любопитни, това жените. От мен да мине...Прочетох това http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=69377
    и написах те това, заради теб!
    http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=72762
    Мерси, Етчи! Лекарство мое, благодаря ти!

  • Светле, чудесни думи си изрекла за филма, наречен Откровения!
    Радвам се, че те чета отново... знаеш - Неведоми са Пътищата Господни.
    Нека има здраве за всички, и разбирателство!!!
    А ти бъди все такава - жизнена и енергична!!!
    Твое лекарство!!!
    :-*
  • Браво и благодаря за замислянето...

    Поздрав и усмивка.
  • Хехей, това беше замислящо Аз напоследък особено се придържам към "по-добре по-малко и по-качествено, отколкото повече и некачествено" - работата и писането не се спогаждат никак добре, но сега като приключих ще наваксам пропуснатото.
    Много ме яде - кое е вдъхновеното от мен? Защото съм много трогната, че съм вдъхновила някого
  • 50698 -поне в момента са толкова
    Поздравления!Актуална както винаги!И мъдра!А бе 3 в едно!
  • Анета, ще го прочетат точно толкова, колкото трябва.Иванова, утре...Ице, звъни, не ме щади! А спя в жегите по кожа, защото ми е много нежна я оставям да диша в ленените руски чаршафи. Кадир, не беше длъжен да пишеш коментар, но пък ми стана приятно! Ани, опитвам се, а как мога да псувам. Люси, вече почти сме ти решили проблема, списък сме направили и все Откровенки. Ти само дай знак! Ефирна! Подхожда ти! Тина, шаловете са моята страст. Случайно нищо няма!
  • Забравих да ти кажа, че аз също обичам да плета Затрупала съм се с шалове, които съм си плела сама (е, и такива, които съм купувала)... Ауе и шалове обичам...
  • Прочетох с удоволствие, Светле!
    Няма да ти казвам, че си мноооого права, защото ти си го знаеш!
    Виж, колко прекрасно си го написала...


  • Имаш една голяма прегръдка от мен
    Знам, че каквото ми пожела ще се сбъдне! Ти си моята добра фея, Светле Но само, ако знаеш какво те чака после, и не само теб... докато аз съм някъде за разкрасяване, някой ще трябва да пее песнички и рецитира стихове, ама от сайта Обичам те!!!
  • Браво, Светле, казала си го с възможно най-вълшебния тон!
  • Не си ме изпуснала сърничке. Аз все се каня да ти звънна, ама се спирам. Викам си, може да си нещо заета или да спиш след работа. А аз като си помисля за спяща жена... и сигурно гола в тия жеги... и ме хващат веднага грешните мисли.
    Да ти кажа и аз тук се чувствам най-хубаво. Макар, че напоследък повече чета, отколкото пиша. Музата ми отишла в музея и я чакам да реши да излезе от там. А и моите синковци ми отпускат по час сутрин и следобед. Та през това време да чета, да пиша или да коментирам. Ох, кога ще свърши тази ваканция... Ама живи и здрави.
    Всички ние и всички вие в семейството на ОТКРОВЕНИЯ!!!
    Поздрави, Светле!!!
  • ,,Та това са нашите мисли и най-съкровените ни чувства. И ние си ги споделяме с най-близките си хора, с откровенци.''
    Е, нека не влизаме с кални обувки!

    Дано го прочетат повече потребители.
    Благодаря за написаното, Светле!
  • Това имах предвид, Тина. Колко сме еднакви. Аз също плача и не гледам един след друг два филма, за да се насладя на първия. И как ти се иска да споделиш мислите си след прочита на някой разказ или стих. И това е хубавото на сайта ни, благодаря ти!!!
  • И аз попаднах на този сайт "случайно". Търсих превод на Era - Ameno и видях "Сайт за лично творчество...". А си мислех да си направя мой собствен, но вече се бях отказала и видях този. А за филмите, наистина всеки филм има послание. Аз лично рева на всеки, който гледам... Доре съм ревала на "Лейди и Скитника" (гледах го за първи път преди няколко месеца...) - може да си представиш колко съм "трагична" Плача и на хубавите моменти, и на не чак толкова хубавите... на всичко И няколко дни след като съм гледала филм, не гледам друг, а мисля за този... Ауе... стига съм се разпростирала. Поздрав за произведението, накала ме да се усмихна. А имах твърде голяма нужда
  • Ако не ми запазите водка, ти каво си мислиш Иванова, че ще те търпя ли?! И не ми дръж такъв тон пред хората, излагаш ме. Като сме си сами, прави каквото искаш, бий ме, бий ме.
  • Я сИпни тука по едно,
    та барем нерви на опиеш!
    Пък после Варна, Шумен ил' селО...
    бе кой му дреме, стига с нас да бъдеш!
  • Да се у главата проста! Хем знам защо Иванова е там, хем знам, че групата е много силна, като една са. Един за всички всички срещу мен и пак...Абе трай си Светлано, ама аз като знам, че и на сън говоря, как да мълча сега. Изстривам и коментари и всичко, то се виде и моя живот и чудо. И дома ми викат: "Трай ма" и тука същото. А уж тук ми било бягството от скуката. Край, хващам си любовник и Варна, Шумен, водка и това е! Аз с вас ще се разправям, вместо да си пия. Нервирах се!!!
  • Пете жертвата ти заслужава компенсация
  • Твойта водка пък фтаса в фризера...
  • Весииии, ако знаеш само каква жертва съм готова за сряда да направя,
    та поне малко да компенсирам посещенията ни в Шумен...
    С цената на живота си, поне ще се... опитам!
    Светланчик, звънни на шефката ми, а?
  • Ние поспорваме само Лъжовна...мерим си...пристанищата...всяка неделя са при мене та ми писнАха от тяхното идване,затова ги дразня
    А в сряда ви чакаме всичкииииииииии!
  • Аз казах да няма скандали, то се почна. Хубаво, Варна столица на Франция, добре ли е? Само мир да е, ще звънна тук там ако трябва. Навсякъде имаме познати.
  • Хич не сме оглушали, да занете... Варна, че и Шумен, хайде де...

    Нямам търпение да ви видя в сряда!
    Лажова?? Ти??
  • Чухме, чухмеееее...!
    И ще ви щипна по дупЕтата, да знайте!
  • лелеееееееее да не те чуят варненци...за столица...за пристанище по няма да ги е еня
  • Веси, е то как беше?! Шумен - столица на Варна! Ако греша поправи ме!
  • Тук си много откровенова...Лъжовна!
    Та като решиш да ходиш на Варна...не ми чупи хатъра и мини първо през пристанището Шумен.Много е готино тук
  • За феите, вълшебниците и магьосниците писах предния път, но вие си влизате от раз в богини, така че...Абе правят ви се досиетата... Петинко, незабравими са миговете ми с вас!!! Та дори може да се каже - романтични, задушевни и...красиви, защото ние какви сме?! Сещайте се!!! Дали да питам коя е мисията на Жоро Колев? Повече от това, само ако като се ожени и му се роди син да стане световен шампион, по каквото си иска, а ако е момиченце...нека е щастлива пък Жоро да си я възпитава, аз ще давам някой и друг съвет.
  • Миличката ми тя...!
    Нямам търпение да се повторят сбирките с теб, сладка!
    И... Гуш*/ не по инерция, както правят някои/
  • Прочетох с удоволствие! feia
  • Към нея сме, скъпа... Май ми се губи мисълта... Към нея ли бяхме???
  • Е, за вас какво да кажа?! Незабравима, може ли човек да те забрави? НЕ!!! Специална си ти, драга и то от най-специалните!!! Иванова за вас какво?! Та ние сме от една кръвна група. Ти коя всъщност беше?! Другото си го знаеме, нали?! Хей, вие не бяхте ли към варненската група или бъркам?! Обичам ви!!!
  • Нали знаеш... колко си специална?! И нали знаеш, колко много те обичам, слънце!?!

    Прочетох... и ще чета!
Random works
: ??:??