Очите ù се вгледаха, изпълнени с нежност, в неговите игриво разрошени коси, които лекичко се местеха от място на място заради ловкия и малко враждебен ветрец. Той явно не искаше да пуска тези кичури руса коса… Тя също не желаеше с тях да се раздели, но нещо налагаше тази картинка. Тя и той, заедно, но за последно. Беше дошъл краят на красотата, която цареше до скоро в живота им.
- Обичам те. – прошепна младежът в ушите ù с чувство. Тя знаеше, че това е така. Тя отвръщаше по същия начин, но не всичко зависеше от любовта. И не всичко бе определяно от тях самите. А може би можеше? А може би трябваше? А може би и двамата не знаеха как?
- Пристига влакът от София за Пловдив на първи коловоз. Моля, всички пътници да се насочат към него. След две минути влакът потегля.
Женският глас, който насочваше чакащите, оповести тежката раздяла. Окончателно. Край. През ума ù преминаха прекрасни спомени - запознанството, тайните срещи, романтичните вечери, последвани от първата целувка, първата им нощ за ...